Радован Събев: В Красно село всеки носи своя колорит

Капитанът смята, че тимът има сили за дубъл в SPL

Скъпи приятели, ето че след кратката почивка дойде време да подновим нашата рубрика „На Фокус“ и да ви представим първият участник в нея за новата 2018 година. Избрахме да започнем годината с един уникален играч, а също така и уникален човек. Днес ви представяме сърцето и душата на Красно село, а именно Радован Събев.
– Представи се с няколко думи. Как се казваш от къде си?
– Казвам се Радован, на 27 години, от София и както се досещате от квартал „Красно село“.
– С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим? 
– Работя от около 4 години в IT сферата и по-точно в HP.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него. 
– Запалих се от баща ми, който ме заведе на първия мач в живота ми: Славия – Добруджа (не си спомням коя година точно, някъде 1996-та беше). В последствие идваше да играе редовно с част от сегашния отбор в квартала, докато бяхме малки деца. Играехме малки срещу големи „на вързано“, но накрая винаги баща ми ни черпеше, независимо от резултата.
– Кой е любимия ти отбор на българската сцената, а и на европейската и световната? 
– Славия и Реал Мадрид – бялото е моят цвят.
– Твоя идол е?
– Моят идол е Зинедин Зидан – винаги ме е впечатлявала лекотата, с която му се получаваха нещата на терена и уникалният му поглед над играта.
– Разкажи ни пробвал ли си с на профи сцената някога. Ако да, защо се отказа? Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление! 
– На профи сцената чак не. Докато бях в Австрия играех в един отбор от долните дивизии, беше доста доста различно от мини футбола. След 5 години в чужбина, реших да се прибера в България и така съответно спрях с този отбор. Като цяло съм квартален футболист
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор?
– Сегашният отбор се събра буквално за половин час. Обадих се на Лъчо, разказах му за офертата, още от самото начало идеята на отбора беше да играем приятели, които сме израснали заедно и се познаваме от малки. С някои сме по-близки приятели, с други сме се виждали само докато ритаме, но всички се познаваме от много години. Още като много малки с голяма част от момчетата ходехме да играем срещу други квартали, естествено аз бях резерва, защото бях един от най-малките.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Преди мач Мишо ни информира за съперника, Сашо ни заявява, че „нема кво да стане“ и влиза да реши мача, а пък Лъчо прави разборите след мача. Като цяло всеки си носи своя колорит и характер и е доста интересно, най-важното е, че се забавляваме и идваме да играем с удоволствие, което е и целта на турнира.
– Къде се чувстваш най-добре като позиция на игра в отбора? 
– При всички положения в нападение, там се чувствам най-добре. От известно време играя малко зад Сашо и смятам, че ни се получава добре. Това ми дава възможност да участвам и в изграждането на атаките. За мен не е толкова важно, кой точно ще вкара гола, важното е да победим.
– Вашето най-ценно качество е сплотеността и липсата на егоизъм в отбора. Как поддържате баланса, защото всеки е жаден да бележи, да е под прожекторите, но при вас не е така – как постигнахте равновесието?
– Всеки иска повече да спечелим, отколкото да вкара гол, може би това е тайната. Също така Мишо има огромна заслуга за това да ни „приземява“, ако е нужно, все пак е от ЕГН-то.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Един от организаторите го познавам много отдавна покрай Славия и един друг ученически турнир – та той ми писа, разказа ми за лигата и като цяло не отне много време да се съгласим. Още на следващата седмица започнхаме с мачовете в SPL1 и много се радвам за това наше решение.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Много ми харесва организацията и темповете, с които се развива лигата. Смятам, че всички трябва да са благодарни на организаторите за енергията и най-вече за времето, което влагат в цялата организация. Личи си, че имат голямо желание и хубави идеи за развитието на турнира. Благодарение на SPL всеки уикенд приятели се събират да поспортуват заедно, какво по-хубаво нещо от това?
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата? 
– Феърплеят трябва да бъде на особено високо ниво, когато говорим за любителски спорт, все пак здравето е най-важно за всички. Нивото на феърплей в лигата е значително по-високо от нивото на други лиги, което е добрата новина. Трябва да разграничават малко по-твърди влизания в дербитата (които придават заряд на мачовете) и съм „За“ тях от умишлени неспортсменски прояви, целящи да контузят или да провокират даден играч.
– Миналата година взехте златото в SPL1, какви са целите тази година в шампионата и как виждате развитието ви в турнира за купата, където сте лидер в своята група?
– Както казва президентът на любимия ми отбор – „Играем мач за мач“, това в кръга на шегата, разбира се.
С оглед моментното ни класиране, смятам че сме в добра позиция да атакуваме и двете титли, най-важното е, че целият отбор го вярва и дава всичко от себе си, за да постигнем тази цел.
– Пожелай нещо на феновете!
– На феновете им пожелавам, най-вече здраве, да спортуват редовно и да бъдат активни.
Записа: Даниел Васев