Пламен Пенев: Надъхваме се с майтапи

Райън Гигс е моят идол, разкрива звездата на Тегавите

Скъпи приятели, тази седмица в нашата рубрика „На фокус“ ще ви представим едно истински „лошо момче“. Той е миналогодишният голмайстор на SPL, той е носителят на приза най-красив гол за месец септември, той е кошмарът на всяка защита, той е Пламен Пенев от Тегавите.

– Здравей, Пламене!
– Здравейте на всички
– Като за начало би ли се представил за тези, които не те познават.
– Казвам Пламен Пенев. От София съм, на 21 години, винаги съм си мечтал терените да са и работното ми място, но за съжаление това не можа да стане реалност. В момента уча „Счетоводство“ и се опитвам да работя нещо подобно.
– Разкажи ни как се запали по футбола. Кой е най-яркият ти спомен?
– Запалих се по футбола световното през 2002 година. Гледах го с баща ми. Първият ми съзнателен момент е когато Феномена попиля немците на финала. Бразилия би с 2:0. Още тогава разбрах, че футболът е играта, която те кара да живееш, да гориш и да се вълнуваш истински. Вече 15 години по-късно мисля, че е дори нещо повече.
– На кой български или международен отбор симпатизираш? И кой е най-великият играч за теб? Феномена?
– От малък любимият ми отбор е ЦСКА. Отново баща ми е виновникът, но тимът, който наистина обичам и харесвам е Ливърпул. Може би никога няма да забравя този паметен финал в Истанбул с Милан. Мачът, който според мен описва играта в най-малките и детайли. Борба, хъс и огромно желание за победа. И не, Феномена не ми беше любимец, самият му стил на игра не ми харесваше. Райън Гигс за мен е нещо като идол. Опитвах се да копирам стила му на игра, като по-малък и като цяло това, че играеше в световния елит 25 години беше по-феноменално за мен от Феномена. Беше много бърз и никога не се отказваше, това много ми харесваше. Но за съжаление беше от кръвния враг на любимия ми отбор.
– Разкажи ни, пробвал ли си се на профи сцената? Къде и какво не се получи, за да направиш професионална кариера?
– Тренирах от много малък в Септември. Странното беше, че започнах като ляв защитник и близо 3 години играх като такъв, но шефът на школата забеляза, че тази позиция хич не беше за мен. Честно да си призная бях много слаб защитник. Бърз, нисък и много, много хилав, но както се вижда това и сега не се е променило (смее се). Започнах като резервен защитник във втория отбор, но в рамките на два месеца се превърнах в титулярния нападател на първия тим. И каквото и да казват всички с тренировки и постоянство се успява. Треньорът ми, който много уважавам Михаил Михайлов ме направи нещо, което малко да се доближава до футболист или атлет. След края на юношеския футбол опитах в нашия футбол, но корупцията и ниското ниво, веднага ме отказаха. Все още играя за един нискодивизионен отбор, но това вече е просто от любов към играта. Според мен нещата не се получиха, тъй като, както повечето, така и нямах нужният професионализъм и късмет да се реализирам, но не смятам, че не е имало начин.


– Кой е отборът в ниските дивизии, в който играеш в момента, ако не е тайна?
– Отборът, за който играя в момента, е КОМ Годеч. Общо взето отбор от юноши от софийските първенства, които подобно на мен не са се реализирали във футбола. Изключително е приятно да се играе там. Помага да се разтовариш след тежка седмица, съотборниците ми са приятни, винаги може да се посмеем в съблекалнята. Нещо подобно като SPL. Неделна лига, в която да се разтовариш, да се забавляваш и просто да играеш за удоволствие, но там няма този феърплей. Няма да лъжа, ниските дивизии са си бойно поле, бориш се за оцеляване.
– Каза феърплей. Колко е важен за теб и как оценяваш феърплея в SPL?
– Ще бъда честен. Харесвам феърплея, но харесвам и твърдата игра. Смятам, че в тази лига, а както и във всяка друга, трябва да се намери точния баланс между двете. Според мен един мач не може да бъде оспорван, ако няма нарушения, дори някой от тях да бъдат по-груби. Наистина от личен опит казвам, не е хубаво да бъдеш ритан, особено на такъв тип неделни лиги, но това е част от играта. Не харесвам новото правило, за което ще бъдат отнемани точки за твърде много нарушения и картони. За мен това ще премахне част от спортния хъс и заряда на мач. Особено ако е важен и двата отбора са равностойни. Пак казвам, според мен е много важно да се намери балансът между феърплея и желанието за победа, което гори във всеки един от нас.
– От къде разбра за SPL и за лигата като цяло?
– SPL се появи изневиделица за мен. Събрах се с момчетата, с които играя в момента – Тегавите. Играехме на няколко турнира с тях и те ми предложиха да дойда с тях на тази новосформирана лига. Бях скептичен в началото, но постепенно много започна да ми харесва. Мисля, че съм един от малкото които, не са пропускали мач за първенството, ако пък не и единствения.
– Спомена Тегавите, ние ви наричаме „лошите момчета“, как се събрахте такава банда?
– Да ти кажа съвсем честно, този прякор ни приляга идеално. Аз не съм от първите „лоши момчета“, присъединих се няколко години по-късно. Събрахме се съвсем случайно. Отидох да играя мач с тях, имах приятел, който играеше за тях и той ми предложи да дойда, защото нямаха човек. И така, те ме викнаха и аз се превърнах в един от най-тегавите (смее се). Харесва ми, тяхнато желание за победа, и че никога не се предават. Това наистина ми хареса в този отбор и се превърнах в част от него, а те в част от SPL.
– Как се нахъсвате преди мач. Какво се случва, както се казва в съблекалнята, а и след мач, след загуба какво е настроението, как поддържате духа?
– Обикновено преди мач най-много държим да забавлението. Може би шегите и майтапите са нашият начин за нахъсване и сплотяване на отбора преди мач. Наистина не харесваме загубите, но кой ли ги харесва (смее се). Обикновено след тежък мач и загуба, колкото и да не искаме, има ги и тях, обсъждаме мача, разбира се на висок тон и се опитваме да се учим от грешките си. Духа поддържаме всички, ако имаше награда за най-весел отбор, според мен щяхме да я спечелим с огромна преднина (смее се). Все пак това е приятелски настроено първенство и се опитваме да държим на забавлението.
– Миналата година обрахте доста индивидуални награди, както и среброто. Тази година целите… И вече имате индивидуален приз, той бе за теб но е плод на целия отбор цялата атака беше топ. Две думи за приза „Гол на месеца“ да кажеш. Твоето усещане, голът бе гласуван от всички капитани .
– Тази година целим първото място, разбира се. Смятам, че имаме нужните качества да станем шампиони. Миналата година още ми тежи второто място, все пак съм от ЦСКА, а знаем кои са вечно втори (смее се). Да, индивидуалната награда беше за мен, но без този отбор нямаше да я спечеля. За мен победите са по-важни от наградите. Когато отборът побеждава аз съм щастлив. Призът „Гол на месеца“ много ми хареса като идея. Много съм радостен, че аз спечелих първата такава награда. Чувството беше хубаво. Досега не съм печелил нещо подобно. Изключително е приятно, когато толкова много хора са гласували за нещо, което ти си направил. Победите са важни, но няма да имам против да ми дадете поне още две такива награди до края на сезона.


– Най-сериозният ни въпрос, който питаме всички – среща с жена или мач в SPL?
– Много труден въпрос (смее се). Защо да не ги комбинираме. Много е трудно да избера между жените и футбола. И двете неща са хубави. Смятам, че трябва да пробвам първа среща на SPL, може да се окаже сполучливо. Мисля, че ще има с какво да впечатля момиче дори на терена.
– Кажи нещо за организацията на турнира, харесва ли ти плюсове и минуси?
– Организацията на турнира е на много високо ниво и продължава да се повишава. Опитвал съм да правя подобен тип турнири, задачата хич не е лесна. Координацията на мачовете, а на SPL те са много, е изключително трудно. Така, че искам да похваля целия екип на SPL за професионализма и за всичко, което правят за нас, а то не е малко. Продължавайте в същия дух и ще израстнете още повече.
– Пожелай нещо на феновете за финал.
– Гледайте Тегавите и по специално SPL, ще видите красиви неща. Ако имате възможност запишете се да играете, но обещавам, че ще падате от Тегавите.

Записа: Даниел Васев