„На Фокус“, Звяра: Съдбата ме доведе в SPL

Мама искаше да стана електричар, вместо футболист, разкри Христо Милев

Фенове на SPL, рубриката ни „На Фокус“ се завръща тази седмица с ексклузивната изповед на един от култовите играчи в лигата. Той е от самото начало по терените, участвал е в люти дербита, бил е не веднъж на страната на победителите. Неговата харизма и обаятелност на терена обикновено води до постоянните успехи на отборите, в които е играл. Той носи зловещото прозвище Звяра, той е мениджърът и тухлената стена на вратата на Сбогом Гринго. Той е… Христо Милев – Звяра.

– Представи се. Как се казваш от къде си?
– Христо Милев – Звяра от София.
– С какво се занимаваш когато не си на зеления килим?
– Здравни консултации, писателска дейност и политика.


– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него.
– Докато бях 2-3-ти клас не даваха да се запиша на кръжок по футбол след училище, ама нали съм лошо момче, а знаете, че ние ходим където си искаме, записах се на корабомоделизъм, който беше по същото време и си ходех на футбол. Не ме усетиха през цялата година. Като се замисля имам една доста интересна случка, докато бях ученик 9-10-ти клас. Аз с двамата ми братовчеди, които аз съм учил да играят – единият е 4 години по малък, другият със 7. Та играем срещу три момчета, които по техни думи бяха тренирали в Левски и Септември, 7-8-ми клас бяха. Това че ги пръснахме е едно на ръка и няма да го коментирам. По-любопитното е какво се случи по време на мача. Може би съм единственият участник в турнира с подобно преживяване, но ще си кажа да се посмеете. При една тяхна атака успях да взема предимство и да гардирам топката и докато опитвах да я запазя, докато излезе в аут, усетих, че няма да издържа на напъна и реших че ще изчистя топката смело напред завъртайки се. Бях се толкова вторачил в топката, че изобщо не осъзнавах къде се намирам по терена. Сигурно всички знаете, че любимият ми удар е боц. Зверски боц! Та пазя аз топката с човек на гърба и в един момент решавам завъртайки се да й набия един зверски боц някъде далеч в обратна посока и го правя завъртам се рязко и набивам най-зверския боц който можете да си представите, но за мое съжаление обаче не в топката. Оказа се, че съм достигнал аут линията и този зверски боц попадна не къде да е а в страничната греда на вратата. Направо ми се разплака майката. По онова време играехме с онези гуменки от по пет лева черните платненки с бялата гума над пръстите. Та пак да се върна на историята. След като нацелих със зверски боц страничната греда се чу един тъп звук – „туп“. Аз бях силно раздвоен да се смея ли с оглед създалата се ситуация, да плача ли от болката, която изпитах. Приседнах рязко на терена и наистина не знаех какво следва от тук, нататък. И така…
– Кой е любимият ти отбор на Бг сцената. А на европейската и световна?
– Привърженик съм на Левски, но на БГ мач не съм ходил от 4-5 години. Тотално ме отказаха като стана аферата с ликвидирането на Локо София, за да може Литекс да играе в Европа. На световната сцена симпатизирам на Лацио, Ман Юнайтед, Марсилия, Валенсия.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени играта му?
– За идол не мога да кажа на времето много ме радваше психопата Канисарес. Той е първият, който изплува в съзнанието ми. Нали знаем, че вратарите не са футболисти, така че ще ми е трудно да опиша качества, с които ме е впечатлил. Ще заложа на цялостно творчество. Така де, присъствие на терена.


– Разкажи ни пробвал ли си с на профи сцената някога. Ако да защо се отказа? Кажи няколко думи за Бг футбола в момента, твоето впечатление.
– Най-близкият ми допир с професионалният футбол беше в 6-ти клас. Нашите ме питаха „какъв искаш да станеш като пораснеш?“ И аз им казах „футболист“. От там последва “ аааа не. Ще станеш електричар като баща си“ и ме записаха в механотехникума в Разград. За съжаление нивото на нашия футбол на професионално равнище е твърде ниско. Не се инвестира в школи в скаути не се насърчават младите да спортуват, а нямат и стимул за това тъй като зная, че като дойде мача ще играят тези които са си платили. Това уби спорта в България.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор?Разкажи ни интересна случка свързана с отбора?
– Стефан Цветков е виновен. Покани ме да участвам в лигата. В последствие прецени, че не съм достоен за неговия отбор и ме натресе на Пената. След което през настоящата кампания ме издигнаха като мениджър на клуба. Резултатите ще видите в края на сезона. Нямам още и една изпита бира с момчетата, така че като се запознаем ще ви разкажа пикантерии.
– Как поддържате духа в отбора преди мач ,след победа и загуба?
– Духът в отбора го поддържаме с чувство за хумор. Ако спечелим аз имам заслугата, ако загубим поемаме колективно вината и така.


– Какви са амбициите на отбора този сезон?
– Амбицията ми винаги е трофей. Така че гоним първото място. Имаме капацитета да го постигнем.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Разбира се, че имам и ключови фигури, но това си го коментираме между нас си. Все пак това е и моята роля да знам силните и слабите страни на всеки и да ни подредя в правилната конфигурация, за да спечелим. Разбира се, това се случва, когато имам избор. Ако сме точна бройка водим битката с това, с което разполагаме.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Съдбата ме доведе там. Лигата имаше нужда от човек като мен.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Да, допада ми структурирането и организацията. Успели сте да отсеете сравнително равностойни отбори в различните нива. Това за което трябва да се помисли е единствено как да бъдат отстранени агресивните играчи. Не просто за няколко мача или от даден отбор, а да нямат изобщо право да участват в този турнир. Говоря за ситуации, в които се стига до бой или умишлено влизане с цел контузия.


– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Феърплеят е нещо индивидуално или го имаш или не. Аз винаги си признавам независимо от последствията.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– От съдийството нямам оплаквания с едно изключение. Но ще спестя подробности. Все пак ни е свирил един мач и вярвам, че скоро няма да го видя отново.
– Как избрахте името на отбора?
– Клубът е с традиции и дълга история, не съм бил сред основателите на отбора и за мен е мистерия избора на име.


– Пожелай нещо на феновете.
– На феновете ще пожелая да станат част от преживяването. Така ще е по приятно и за тях и за нас. Да са по активни да нахъсват и всичко в рамките на добрия спортен дух разбира се.

Записа Даниел Васев