„На Фокус“, Владислав Робев: След първата ни победа бутахме кола

Животът е въртележка – Кмета ме викна в SPL, а сега съм му мениджър, обяви VR7

Приятели на футбола, дойде време за редовната ни рубрика „На Фокус“. Най-сетне дойде време да ни гостува една от най-колоритните фигури в историята на лигата. Личност, която винаги се откроява на терена без значение от мача и резултата. Личност, в чиито вени тече футболна кръв. Това е ексцентричният мениджър на Huawei – Владислав Робев.
 
– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
– Казвам се Владислав Робев и съм капитан на „Хуавей“. Занимавам се със счетоводство и продажби – собствен бизнес. Обичам да излизам по заведения и да се забавлявам.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– Запалих се от малък, защото ми се отдаваше много. Събирахме се децата в квартала и идваше един по-възрастен, който обикновено пазеше. На него почти никое дете не му вкарваше, освен мен. Казваше, че съм като Клинсман. После известно време учех в Русия и там на един турнир ни събраха децата от училище (аматьори) да играем срещу трениращи момчета. Там минах целия им отбор и вкарах, после ме викаха да тренирам с тях.
– Кой е любимия ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– В България – ЦСКА, на световно ниво Реал Мадрид. От известно време в България няма истински футбол и всичко е прекалено обвързано с пари. По принцип бях фен на ЦСКА заради баща ми, но се влюбих в отбора на 03.10.2002 на мача ЦСКА – Блекбърн. Тогава разбрах, че това не е просто отбор, а религия. За Реал не мога да го обясня, но чувството ми към този отбор е много силно. Дори в момента повече преживявам мачовете им, отколкото на ЦСКА.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– РОНАЛДО. Всъщност странното е че и двамата ми идоли се казват така. „Истинският“ Феномена според мен е най-добрият нападател, а португалският е THE KING. До скоро се конкурираше с Меси, Пеле и Марадона, но според мен днешните звезди са изпреварили по качества и успехи легендите. Роналдо притежава дух, който може да вдъхнови не само един отбор, ами и цяло поколение. Доказва го всеки ден, както и живо доказателство е представянето на Реал този сезон.
– Разкажи ни пробвал ли си с на професионалната сцена някога. Ако да, защо се отказа? Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– Пробвал съм и още ритам, но по-рядко. В големият футбол играят много други фактори, освен качествата на футболистите и отбора. Най-вече ме отказват грубостите и ужасните терени в България. Българският футбол в момента е прекалено зависим материално. Смешно е как някои отбори излизат срещу едни с юноши и им лягат, а срещу други се хвърлят на кръв. Трябват промени, но за съжаление последните избори за президент на БФС показаха материалната зависимост на отборите.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– Момчетата от моя отбор ги събрах аз. Повечето бяхме от едноименната фирма, но за съжаление доста се отказаха. След първата ни победа се наложи да бутаме една кола, която беше блокирала тази на един наш състезател.
– Как избрахте името на отбора?
– Името на отбора е посветено на фирмата, която финансира участието ни в лигата тази година. Въпреки това отборът е проект, който няма да бъде едногодишен. Напротив, догодина ще надграждаме. С или без финансовото участие на фирмата отборът ще съществува. Евентуално можем да си сменим името (без да слагаме тирета).
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Гледам да съм обективен и мотивиращ в приказките ми, а на терена се старая да давам пример. Най-мразя всички да тичат и да се борят, а някои „звезди“ да се разхождат и само да мрънкат. Имали сме такива в отбора и по обясними причини вече не играят. В момента отбора ни е наситен с мотивирани хора с желание за победи. Много лесно се мотивира такъв отбор. Единствено трябва да се постараем да сме по-редовни в присъствията.
– Какви са амбициите на отбора този сезон?
– Този сезон се обиграваме и нямаме големи амбиции. Когато се раздели таблицата на горна и долна ще търсим 1-вото място в долната.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Вратарският пост е най-важен в мачове на такъв терен. Щастлив съм, че Христо Керемедчиев е в състава ни и ще се радвам и догодина да бъде. Надявам се до тогава да сме изградили стабилна защита и той да няма толкова работа.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Животът е въртележка. Попаднах в SPL след покана от Мартин Попов (Кмета) в ФК Биролом (наздраве, момчета!), а сега съм му капитан.
– Харесва ли ти начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Страхотни терени, снимки и клипове! Много ми харесва лигата. Най-вече феърплея, който предлага. Съдиите също са много добри. Знам, че е много трудно да си съдия на такива интензивни мачове, но бих се радвал, ако се въведе някаква система за компромиси. Например ако се докаже, че един отбор е бил ощетен в даден мач – в следващия на спорна ситуация да се вземе в предвид да се свири в негова полза.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Феърплеят трябва да е приоритет за всеки отбор. За съжаление това не го осъзнават всички играчи, за което също трябва да има по-сурови санкции.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Съдиите са доста добри, бих казал над средното ниво. За да запазят добрия тон на играта трябва да наказват грубостите с повече картони.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– В един от първите ни мачове, докато все още се обигравахме срещнахме труден съперник „Чуковете“. От мачовете ми в „Биролом“ помня, че са доста груб отбор и се приготвил за битка. Те бяха на 2-ро място с амбиции за шампиони, а ние тотални аутсайдери. След като ни поведоха 3:0 ги изравнихме с много борба и 2 мои гола и една асистенция. Дори помня, че едното момче си помисли, че имам нещо лично към него и искаше да се бием след мача. Голяма драма беше.
– Пожелай нещо на феновете.
– Пожелавам на феновете и фенките да гледат футбол и да се забавляват, а защо не и някой път да оставят бирата и да се поизпотят.
 

Записа Димитър Пенев