„На Фокус“, Владимир Додов: В отбора сме брат за брата

Още на две годинки съм ритал балон, разкри мениджърът на Младежите

Скъпи приятели и фенове на футболната игра ,тази седмица под светлините на прожекторите в нашата рубрика „На фокус“ попада един от силните и харизматични личности в лигата. Човек със ясни принципи и идеи как да се развива отбора му и как да се подържа колектива в него. Представяме ви сърцатият капитан на Младежите Wladko Dodow.

– Представи се. Как се казваш, от къде си? 
– Казвам се Владимир Додов от град Самоков съм, но от доста години живея в град София.
– С какво се занимаваш когато не си на зеления килим? 
– Когато не съм на терена се занимавам в сферата на туризма (накратко сервитьорство и барманство)
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него. 
– По футбола съм се запалил от твърде малък , основният виновник, който ме подтикна към този велик спорт е чичо ми. Споделяше ми той как на 2 годинки съм ритал балон, а пък от 3 годишен топката е била постоянно с мен. Твърде малък съм бил за да си спомням, но това са неговите отзиви и мнение за моето пленяване от футбола, от което смея да твърдя, че съм възхитен и очарован. Както споделих топката е неизменна част от живота ми, спомням си като малък от ставането ми рано сутрин до късна вечер постоянно с махленски мачове с връстници, с по големи от мен момчета минаваше деня ми, дори когато е нямало желаещи за футбол съм се упражнявал и играл сам.
– Кой е любимия ти отбор на Бг сцената. А на Европейската и световна?
– Любимият ми български отбор е Левски. Левскар съм от малък, това е отборът на сърцето ми. Самата история на този клуб предавана от поколение на поколение. Името на един страхотен с голямо „Ч“, Човек, което носи и надали ще имаме доблестта да срещнем. Както и такъв невероятен футболист като Георги Аспарухов. На европейската сцена любимият отбор ми е Манчестър Сити. От далечната 2008 година запалиха нещо в мен и си казах това е отбора. Страхотният стил, който практикуват „небесносините“ от Манчестър просто е наслада за очите дори и на неутралният фен.


– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава за да те плени играта му? 
– Моят идол е Кристиано Роналдо. Този гениален футболист в моите очи ме плени от малък със страхотната си работоспособност, страхотните умения който притежава. Страхотната скорост, с която дриблира, финесът, с който преминава противниците си, лекотата с която отбелязва невероятни голове, просто човек тръпне в очакване и не знае какво ще измисли този гений. Работоспособността, отивайки 2 часа преди тренировката да тренира, тръгвайки си 2 часа след тренировката, тук искам да вметна и изразът „Нищо не идва на готово, трябва сам да си го заслужиш“.
– Разкажи ни пробвал ли си с на профи сцената някога. Ако да защо се отказа? Кажи няколко думи за Бг футбола в момента, твоето впечатление. 
– Ще започна така и така ще завърша юноша съм на „Рилски Спортист“ Самоков. Пътят в футбола ми даде един страхотен човек и треньор, на който съм благодарен много на нещата, на които ме е научил и ми е помогнал. Моето развитие на футболният терен продължи през много клубове някой, от които Левски София, Левски Раковски там бе и запознаването ми и страхотното и истинско приятелство, което имам с Вальо, Чавдар Етрополе там пък също открих приятелства, с който в момента отборът на Младежите разполага. И така идва моментът, в който въпреки трудностите през който съм преминах, се завърнах в родният си клуб Рилски Спортист и успях да постигна детската си мечта – да пробия в мъжкия футбол. Първата ми поява бе като титуляр в мач от „В“ група в гостуване на отбора на „Германея“ (Сапарева Баня). Не мога да кажа , че съм се отказал просто така се развиха нещата в моят живот, трябваше да запиша да следвам, да работя съответно и времето ме притискаше и нямаше как да обърна достатъчно време на всичко. Все още обаче вярвам , че има светлина в тунела и нещата ще се случат и наредят.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с отбора? 
– Всичко тръгна от идеята да бъдем това, което сме в момента. Беше ни доста трудно отначало на мен и на Вальо. Помощта и на други момчета също помагаше за целта, ще вметна едно име тук, което бе от началото с нас, но пътищата ни се разделиха. Ради се казваше момчето. Както се казва всяко начало е трудно, докато тръгнеш. Тръгнахме с едни момчета отначало, с течение на времето някой от момчетата си тръгваха, други идваха със свежи сили да помагат и така до сега. Целите които с Вальо имаме са желанието да играем динамичен и красив футбол, постигането на резултати, печеленето на титли и медали като резултат от нашите усилия и раздаване. Така се случи всичко обединени в една идея, мечтите на всеки един, това е пътят, който следваме и мерилото, което ще ни даде крайната оценка. Страхотни момчета имаме в отбора си, надяваме се и работим в най-кратък срок да изчистим дребните компоненти, които ни пречат и влияят да бъдем това, което всички ние искаме и знаем, че можем. За създаването на отбора бих написал и вметнал също нещо – С моя най-добър приятел Вальо от юношеските си години в Левски Раковски, покрай тежкото си ежедневие, намерихме време да се видим веднъж, да си поговорим и така се стекоха нещата. Играхме един сезон по окръжните групи с отбора на Септември София и с помощта на неговата приятелка Мими осъществихме мечтата си да имаме отбор на малки вратички, който с течение на времето развивахме и успяхме да намерим точните момчета, с които жадуваме и се борим с добра игра да постигаме целите си, но винаги има какво да се желае и ние не се задоволяваме с малко.


– Как поддържате духа в отбора преди мач ,след победа и загуба? 
– Амбициите на отбора винаги са били високи, целим се в първите места винаги, колкото и да са трудни изпитанията, ние ще се борим докрай. Но дори й да не успеем, ще бъдем горди с постигнатото, защото то ще е с много сърцата игра, усилия и красив футбол, който ни е удовлетворил и накарал да бъдем вътрешно в себе си шампиони. Искам тук да вметна нещо за духа в отбора преди мач, след победа и загуба. Отборният дух винаги е бил на високо ниво, всички обичаме да се забавляваме, да разпускаме , да се наслаждаваме на тази велика игра наречена „футбол“ . Мисълта за победа винаги бушува в гърдите ни, загубите никога не са били приятни, но когато се случат си казваме, че всички битки в живота ни служат, за да ни научат на нещо, даже и тези, които губим.
– Какви са амбициите на отбора този сезон? 
– Амбициите както вметнах в предният въпрос винаги са първите места , надяваме се и ще се трудим да си заслужим това място. Ако не успеем ще отдадем заслуженото на отбора шампион за това, че той се е представил на този етап по добре и заслужено си е извоювал мястото.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността ,а на колектива? 
– Футболът е колективен спорт и ние много държим на колектива. Всеки един в отбора е ценен и със своите качества допринася отборът да бъде това което е. Независимо от факта дали в дадена среща някой е изпъкнал или отбелязал повече голове или пък сме запазили суха мрежа, всичко идва от колектива, това значи, че всички сме си свършили работата добре и всеки е допринесъл за крайният резултат. Всички в отбора сме здраво стъпили на земята и всеки един е брат за другия, единият ако пада другият ще му подаде ръка, с една дума брат за брата .
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата? 
– В SPL попаднахме от добрите отзиви, които се носят за тази лига. Хора, които играят или са играли от техните наблюдения и мнения, решихме, че лигата е на добро ниво и си заслужава да опитаме, за което всички се радваме, защото впечатленията ни са добри и лигата ни харесва много. Радваме се че има хора, които милеят и мислят за лигите си, които създават, защото така се прави, едно огромно „Браво“!
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Радваме се, че имаме възможността да участваме в лигата, тя ни харесва много както споделих в по горният въпрос, всичко е на добро ниво – ако има нещо, което ни хрумне за подобряването й ще бъдем обективни и ще съдействаме.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата? 
– Феърплеят в лигата е на доста добро ниво, без феърплей не може на нито една лига или пък на нито едно мероприятие изискващо го. Преди всичко трябва да запазим здравето си и това, че лигата е отдала толкова много на феърплея говори само добри думи. Това ще помогне на всеки един човек играещ в лигата да бъде съпричастен с другите и да покаже феърплей.


– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща? 
– Съдийството не искаме да го намесваме, реферите също са хора и те грешат, в мача всички горим и се поддаваме на емоциите си, при което не му помагаме, а му правим мача по труден, както на него така и на нас, знаем че лигата много държи на феърплея, за това ще се опитаме да бъдем толерантни и да помагаме на съдиите да вземат правилното решение и мачовете да бъдат още по-приятни.
– Как избрахте името на отбора? 
– Формирахме отбора през 2014 година, не сме сигурни точно, но мисля че това бе годината, в която го формирахме. Бяхме млади момчета и все още сме и решихме да дадем името на отбора „Младежите“
– Пожелай нещо на феновете. 
– Да посещават повече мероприятията на SPL, защото ще се докоснат до същността на лигата и ще останат доволни от шоуто което ще им донесат отборите.

Записа Даниел Васев