На Фокус, Валентин Николов: Запалих се по футбола от батко, който носеше мрежа с топки

Отборът на Младежите е сила, която всеки в SPL трябва да се съобразява. За близо 2 години участие по терените в лигата, тимът е доказвал, че може да бие всеки и, че е костелив орех за всички. Потърсихме един от създателите на тима Валентин Николов в нашата рубрика „На Фокус“, за да разкаже повече от кухнята на тима.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравейте! Казвам се Валентин, от София, на 24 години! През 2019 година завърших НСА със специалност Треньор по футбол с взет Международен УЕФА Б лиценз. Водих тренировки по футбол на деца до 6-ти клас. В момента карам магистър за Кондиционен треньор и работя в Wyscout като футболен анализатор. Свободното си време прекарвам с приятелката си, играя футбол, гледам мачове в къщи или съм навън с приятели.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– В детската градина дойде един батко с мрежа и топки. В момента, в който го видях, аз се влюбих в него и футбола и се записах да тренирам. До ден днешен не спирам да се занимавам и следя любимата игра. Това е любов за цял живот.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Нивото, до което стигнах е „В” група в отбора на Чепинец Велинград през 2014 година. От Септември преминах там. Бях най-малкия в отбора, ходих на тренировки всеки ден с голямо желание, но в мачовете участваха предимно „старите кучета”. Някои идваха от мач на мач. Постепенно започнах да губя желание, защото не се даваше шанс на младите.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Левски! Дядовците ми бяха Левскари, роден съм такъв! Израснал съм с Левски! Защитавал съм синята фланелка по терените като юноша на този вековен клуб, подкрепял съм мъжкия отбор по различните стадиони из цяла България години наред, подкрепям и ще продължа да подкрепям! Тренировките и подкрепата към Левски ме научиха да бъда дисциплиниран, отговорен, да се раздавам и боря във всяка 1 сфера, в която се захвана, да обичам и да бъда верен! На международната сцена симпатизирам на италианския Лацио и Манчестър Юнайтед. На Лацио започнах да симпатизирам, след като за 6-тия си рожден ден получих екип  на отбора на аржентинския нападател Ернан Креспо. Към Юнайтед се привързах, благодарение на нападателя Рууд ван Нистелрой.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– В SPL се чувствам много добре. SPL е страхотна лига, една от най-добрите! Организацията е перфектна, терените са супер, има лекар, фотограф, делегат, мачовете се заснемат, отборите са добри и са разпределени в различни нива – всичко е много добре организирано! Поздравления на целия Ви екип! Единственото, което не ми харесва е, че при достигане на определен брой фаулове/наказателни точки се отнемат точки от актива. Много хубаво е, че се държи на феърплея, но може да има мачове, в които стратегията за победа над 1 отбор да изисква повече накъсване на играта (естествено, че НЕ става дума за груби нарушения на правилата, застрашаващи здравето на някой играч).

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Предвид добрия завършек на миналия сезон и спечелването на Суперкупата в  началото на този, си бяхме поставили за цел първото място. Нещата обаче не се развиха добре за нас. Сега ще играем мач за мач, надяваме се на максимално добро представяне в оставащите двубои и в най-лошия случай да вземем Малката купа.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Един от най-запомнящите се моменти в Sofia Premier League за мен е първият ни мач с новите екипи с логото на WINBET, в който излезнахме преродени със страхотно самочувствие и победихме отбора на СЗК Юнайтед. Вярвам, че тепърва ще имаме много страхотни мигове.

– Каква е причината отборът да носи това име?

– Една вечер през 2014 година бяхме седнали аз и приятелката ми и тя попадна на един турнир. Решихме да регистрираме отбор от 6 човека, върепки че ние бяхме само 3ма: Аз, Влади, Рацата. Много се чудихме какво име да сложим, имаше различни идеи, но в последствие решихме, че ние сме млади момчета, затова името ни трябва да бъде Младежите. Беше ни много трудно в началото – най-вече с намирането на сериозни хора. Все пак се справяхме. Доста момчета минаха през отбора през годините, но с Влади останахме рамо до рамо, както на терена, така и извън него и докарахме нещата до тук. Сега с настоящия състав имаме идеи и планове за бъдещето. Все пак бихме се зарадвали ако подсилим състава с 2-3 сериозни и стабилни попълнения.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– По време на извънредната ситуация аз си стоя у дома и се радвам, че имам възможност да работя от вкъщи. През времето, в което не работя тренирам, уча специалността си в НСА Дистанционно, заради положението, в което се намира страната ни, играя ФИФА и други различни игри, гледам телевизия. Общо взето има какво да правя.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Искам да пожелая на всички най-вече да са живи и здрави и да спазват изискванията на Правителството да си седят по домовете и да пазят себе си и близките си, за да можем да се върнем по-скоро към нормалния си начин на живот и да подновим мачовете на зеления килим!