„На Фокус“, Стефан Андасаров: SPL има богат асортимент

Във футбола сам си никой, заяви мъдро асът на Отборчето

Скъпи приятели, тази седмица в рубриката „На Фокус“ ще ви представим един от най-сърцатите играчи в SPL. Нападателят на Отборчето винаги оставя душата и кръвта на терена в името на победата. Никога не отказва предизвикателство, независимо колко трудно е то. Той е автор на едни от най-красивите моменти, както за предишния си отбор Вазов, така и за Отборчето. Представяме ви Стефан Андасаров.

– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
– Казвам се Стефан Андасаров, на терена и извън него се занимавам с нищо лошо, никумо.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– Незабравимото лято в САЩ през 1994 г. Футболното игрище пред блока беше моят втори дом. Като малки си правехме отбори от приятели(дребосъци) и играехме срещу други такива отбори и си гостувахме по съседните игрища в квартала. В повечето пъти бяхме не повече от 4-ма.
– Кой е любимия ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– За любовта ми към Левски нямам обяснение, никой в семейството ми не гледаше активно футбол, дори и това че като малък играх за ЦСКА не промени този факт. Даже на един мач след като бях излезнал се изпуснах с вик „Само Левски” и съотборниците ме гледаха втрещетено, но нищо не казаха. На другия ден на тренировка мой съотборник дойде с екип на Левски да тренира, но въпреки това почти всички си бяхме приятели, защото всеки си има клубни пристрастия, но на Червено знаме бяхме един отбор. На световната сцена е Интер, а почнах да ги харесвам още около 10 годишен, когато баща ми донесе от чужбина подписана картичка с тогавашния отбор – Роналдо, Палиука, Роберто Баджо, Саморано, Санети, Кану, Уест и още много други. Тези имена силно ме впечатлиха и така до ден днешен.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– Във футболен план може би стария Роналдо, а в спортен – определено Шумахер. За да ме плени, трябва да има много хъс в него, както и джентълменството да му е присъщо.
– Разкажи ни пробвал ли си с на професионалната сцена някога. Ако да, защо се отказа? Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– Както споменах играл съм като малък за ЦСКА, получих контузия, която рано рано ме извади от отбора и след дълъг период на възстановяване вече бях пораснал и никой не ме искаше. Предното изречение важи за съжаление и към днешна дата, талантливите деца, ако нямат връзки ги забравят или не ги развиват и за това отдавна сме футболно джудже. Но въпреки това подкрепям силно Левски и чакам по добрите времена.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– Румен Тошев, с който се познаваме от деца е основният фактор да се присъединя към Отборчето, имах трудности във Вазов, а той отдавна ме искаше при тях. Още преди да съм почнал за тях, на един турнир Стилиян Ранджев дойде с фланелка на Интер, викам му „Евала, яка фланелка“, той ми отговори: „Тая ми е единствената синя, аз съм от Милан“, и така след мача ми я подари. Може би един мач, който вървеше към тотален провал, след множество проблеми и неразбирателства в деня му, 20 минути преди него се озовахме само с трима човека, но благодарение на приятели оформихме 6-ца и чак пък взехме, че бихме.
– Как избрахте името на отбора?
– За името на отбора трябва да питате господата Мениджъри Румен Тошев и Димитър Ранджев, но като човек дал името на предишния си отбор, бих казал, че определено е сполучливо.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Преди мач са майтапи, а след мач ако сме играли добре, без значение дали сме били, често сме на по биричка.
– Какви са амбициите на отбора този сезон?
– Този сезон амбициите са за първо място, но конкуренцията е жестока и ще трябва още доста пот да хвърлим, за да го стигнем.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– За да биеш ти трябва отбор, във футбола сам си никой. Целият отбор е полезен, не мога да отлича някой, че е повече от друг. По скоро аз съм далеч от предишната си форма и не съм показал на какво съм способен за отбора, така че в негативен план, аз съм печелившия.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Историята е дълга относно как попаднах аз в SPL, но любопитна. Ангел Тошев ме върна да играя футбол след като 10 години не бях пипал топка, може би разочарован от посредствените футболисти от моя набор в нашето първенство. Тогава той беше основал Висша футболна лига, която беше на добро ниво. По това време вече се познавах и с Димитър Пенев, който също основа SPL. Та след като ги запознах, малко по-късно станаха конкуренти, а година по късно се обединиха и направиха една от най-добрите лиги в България.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Лигата е на професионално ниво, има богат асортимент. Вие сте амбициозен екип, който постоянно нещо подобрява в полза на добрата игра, за което адмирации. Вижда се, че се стараете и ви се получава, нивото е високо.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Феърплеят от страна на лигата е нещото, за което се стараете много, но има играчи за съжаление, които се пренасят в Шампионска лига и играят на живот и смърт, откъдето се получават махленски мачове с контузии, а чарът на играта е в красотата й, а не в псуването и удрянето. Аз съм „За“ играенето на футбол, а не за селска вечеринка.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Въпросът за съдията е прекрасен. Има мачове, в които всичко е супер, но има и в такива които правят безобразни грешки. Аз лично отивам, за да се раздам искам и те да са така във всеки мач.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– Всеки красив гол и комбинация е незабравим спомен.
– Пожелай нещо на феновете.
– Най-вече здраве и много красиви мачове.

Записа Димитър Пенев