„На Фокус“, Рали Маринов: Бях на проби в Тотнъм с Бербатов

След като ме одобриха в Родопа Смолян се чувствах все едно съм спечелил на олимпиада, заяви играчът на Патриот

Скъпи приятели, тази седмица в нашата редовна рубрика на „На Фокус“ ни гостува един от най-мощните играч в SPL. Става въпрос за един лидерите на Патриот. Тимът израсна много откакто се записа в лигата преди година и направи истински фурор по време а Купата на SPL. А на нашите въпроси се съгласи да отговори Рали Яни Маринов.
– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш когато не си на зеления килим?
– Казвам се Рали Маринов, на 27 години работя като инженер проектант в фирма за проектиране и производство на индустриални кранове, обичам да спортувам, смятам се за спокоен човек, но има малко неща от които не успявам да се сдържа и тава са наглостта и безхаберието. Извън SPL се занимавам с доста неща, но не мисля че биха представлявали интерес, защото са свързани с работата ми и са доста профилирани. От части това включва софтуерно инженерство, електрически схеми и проектиране, автоматизация, цифрови схеми и куп непредставляващи интерес за другите хора неща.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– И до ден днешен ми е загнезден един момент в съзнанието, когато комшията  ми подари първите ми бутонки в живота. Бях на 6-7 години кога ми ги подаде каза: – С тези обувки ще си по добър с топката. До тогава футбола беше просто една от многото игри, които играехме с приятелите. От онзи момент нататък всичко се промени.
Една от най интересните случки беше когато се явих на проби в Родопа Смолян. И тогава осъзнах каква тръпка и еуфория е футбола. Имаше към 60-70 деца дошли да се състезават 10-20 места и  да влязат в спортната школа на Родопа Смолян. Хората се бяха постарали и имаше минимални изисквания, като дриблиране с топка, жонглиране за време, удар от дистанция, скок от място и много други, който ми вдигаха адреналина със всеки издържан малък тест. Накрая когато треньорът ми подаде листа с поканата, че съм приет, се почувствах все едно печеля олимпиада. Бях много развълнуван и горд със себе си в онзи ден.
– Кой е любимия ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– Адмирирам най-много на отборите който попълват отборите си от детско юношеските си школи и с риск да са по ниско в шемпионата си, те дават шанс на школата си. В България това го виждам в Славия, не случайно и доста години прекарах там. От чуждите отбори Тотнъм, по същата причина и Арсенал до някъде.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– Моят идол е и ще си остане, Дженаро Гатузо от славните му дни в Милан. Защото този човек влагаше цялото си сърце и душа за отбора. И като млад юноша на Славия,  именно в него припознавах себе си и този стил на игра, в който в края мача, с ръка на сърцето казвам, аз дадох всичко от себе си.
– Разкажи ни пробвал ли си с на професионалната сцена някога. Ако да, защо се отказа?
– Аз смея да твърдя, че имах рядката възможност да покажа какво мога в голям европейски клуб. Как споменах докато бях в юношеския отбор на Славия, аз и капитана на отбора получихме покана да за проби в Тотнъм.  Това беше друга пометна седмица която видяхме големия футбол и как се прави на запад. Беше като изживяна мечта. Не можехме да се докажем там и да ги впечатлим, а след завръщането в България нищо вече не беше същото. Това всъщност беше момента в който реших, че птичето веднъж каца на рамото. И трябва да поема по нов път и така прекратих всички планове за футболна кариера.
– Разкажи повече за престоя си при „шпорите“.
– Беше през 2088 година. Отидохме на проби с няколко момче за втория им отбор. Бяхме около 1 седмица там. Не ме одобриха, но не съжалявам. Прекарах страхотно и научих много неща.
– Запозна ли се някого от играчите на Тотнъм тогава?
– Да, с Роби Кийн, Аарън Ленън и разбира се – Митко Бербатов. Той ни обръщаше много внимание. Тогава той ни казваше да не се притесняваме, че всички други като нас. Много ни личеше, че не знаем къде се намираме и още не можем да се приземим от удивление. Няма да забравя Бербатов как каза, че все пак ние идваме да им покажем футбол. Беше страхотно.
– Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– Рядко гледам български футбол, но ситуацията продължава да е срещата през последните 10 години, аз лично съдя по това каква средна посещаемост има на мачовете.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– В един разговор с Марио Захаринов разказах за футболните ми истории и той отвърна, че събира отбор и ме покани се включа.
– Как избрахте името на отбора?
– Не съм участвал в избора на име на отбора, защото съществува доста преди да познавам съотборниците си.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Всички в отбора се подкрепяме и обсъждаме нови тактики спрямо противника срещу който излизаме.
– Какви са амбициите на отбора този сезон?
– Всеки път излизаме за победа и целта ни е колкото се по напред в класирането.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Според ме всеки един в отбора е ценен и допринася за цялостна по различен начин. Смятам, че сме здрав колектив.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Тук е момента да изкажа адмирации към организаторите на лига, на мен лично структурата има ангажираност и подбор на отборите. Броят на отборите сам говори за себе си. Към този момент нямам предложения за подобрения в лигата, всичко нея е много добро ниво.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Аз лично много държа на на феърплея и се опитвам да влияя на отбора да уважаваме противника и смея да твърдя, че в Патриот го демонстрираме всеки мач. А когато се изправим срещу противник със същите разбирания се усеща и на терена, удоволствието от играта.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Доволен съм от съдиите с някои изключения. Но си давам сметка, че не са професионални съдии и не знам за другите отбори, но ние определено имаме доста драматични мачове и именно в тези мачове очакванията към съдиите нарастват. Но като цяло респект съм съдийската редколегия.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– Както споменах драматични мачове не ни липсват, съответно и доста емоции сме събрали от тези мачове.
– Пожелай нещо на феновете.
– На феновете пожелавам, да имат късмет да гледат повече мачове с феърплей, защото двубоите са много по интереси и приятни за гледане именно тогава.

Записа Димитър Пенев