На Фокус, Месроп Димитров: Нямам търпение първенството да се поднови

Месроп Димитров е един от най-желаните играчи в SPL. Много отбори влязоха в битка за услугите на нападателя. Той избра три от тях – Отборчето, АФК Акулите и Авангард. Какво обаче мисли мениджърът на ФК Лалетата, които участваха в Palms Bet Cup тази зима, за SPL и кой всъщност е той.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравейте, благодаря за възможността да поговоря пред толкова много хора (смее се).
Казвам се Месроп Димитров. По професия съм служител в най-голямата куриерска фирма в страната. По хоби се занимава с музика, имам участия по клубове, издавам музика. Страстта ми е топката и не виждам как ще изтлее.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– Като всички деца се запалих от батковците и телевизията. Първият ми посетен мач в съзнателния ми живот беше на любимия Берое през 1999 година с дядо ми. Незабравим момент – питах го кога ще мога да вляза да поиграя с момчетата на терена и до ден днешен ми го напомня (смее се).

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Минал съм през школите на Берое, ОФК Сливен, Славия и Верея. Стигал съм до В група с Верея на 17 години и това ми беше единствения мач в българските ешелони след школата.
На 15 години се разделих с Берое поради неприятният си характер и нрав (може би единственото нещо в живота си, за което съжалявам), след това преминах през останалите школи, които изброих по–горе. Желае и сиво вещество ми попречиха да се развия по-напред. След това имах пауза от четири години, в която не бях пипал топка, не знам защо, нямам отговор на този въпрос. Запалих се по малките врати, като играх миналата година мач за непознат отбор и загубих 0:17. Най-голямата загуба в живота ми. Тя ме накара да направя мой отбор – Лалетата, с който се състезаваме вече една година.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Берое и Ливърпул. Закърмен съм със зелената идея, а по Ливърпул се запалих 2005г. на финала с Милан. Страст, отдаденост. Повече от клуб.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– Чувствам се на място, наистина. Като предимство мога да изразя феърплея на по-голямата част от отборите, чисто организационно като бързото и точно отразяване на статистиките след мачове, както и видеата. Може би текучеството на отборите би било недостатъка. Това че голяма част играят с потници. Но това е мое мнение, не всеки гори, колкото мен и е готов за екипи всички останали неща, които придават на отбора тежест.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– От миналата година играя за Отборчето, на Митко Ранджев и Румен Тошев. Допаднаха ми повече извън терена, отколкото на него първоначално, но в последствие и това се промени (смее се). Целите ни с Отборчето са Топ 5, което е почти кауза пердута, предвид безбожните ни първи мачове в лигата. Ако не се лъжа сега сме седми и имаме подобрение с топката. Ангел Тошев ме покани да играя и за Акулите, имам два мача с тях. Много приятен отбор, добронамерен, спокоен. Там амбициите са Топ 3 в SPL1, който ще станат реалност веднага след подновяването на лигите. Митко Пенев също ме покани за неговият Авангард, също приятна атмосфера, липсва ядрото, което да вдигне отбора. Като цели поставям Топ 5 за първи сезон в Ballistic. Ако се случи – ще стигнем и по-високо.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Може би са три – Два абсолютно идентични гола с прехвърляне с едно докосване, с разлика от 6 месеца, единият за Отборето срещу Торпедо ако не се лъжа, другият за Лалетата срещу Мирмидонците за Купата тази година. И една загуба 0:5 от Туристите на 1/8 за Купата тази година. Първият мач на отбора без отбелязан гол. Малко ме е срам.

– Каква причината отборът да носи това име?

– Ще питам Румен и Митко Ранджев и ще Ви кажа веднага, щом науча! (смее се)

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Естеството ми на работа не позволява много-много хоум офис, затова си имам занимание. Проблемът идва след работа. Трудно ми е и нямам търпение да подновим срещите и да се съберем с момчетата.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Ситуацията е такава, че им желая най-вече здраве, дисциплина, позитивизъм и да си мият ръцете!