На Фокус, Мартин Василев: Всеки уикенд е като празник на Царско село

ФК Телк е нов отбор в SPL, но с опитен мениджър. Тимът не направи най-добрия си старт, но постепенно набира скорост. Потърсихме лидера на отбора Мартин Василев, за да разкаже повече

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравейте, казвам се Мартин както вече знаете. Родом съм от Етрополе. През свободното време се отдавам на приятелите, помагат да се „убие“ времето най-добре. При първа възможност гледам да пътувам, за да отделя време и на близките, които всъщност са най-важни и това е проблем при младите, че нямаме време за близките си. И не на последно място – спорт. Очевидно ми се случва и да спортувам в свободното си време.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– По футболът съм запален от както се помня общо взето – дядо ми е бивш футболист (капитан на Литекс е бил) и затова още от бебе съм закърмен с идеята за футбол. Най-интересната случка от детството ми е като ходех да гледам батковците на квартала как играят и им гонех топките  преди да заиграя с тях и да открият такъв талант (ще ви изненадам, но като вратар). И да- започнах своята спортна дейност като вратар – бях много луд и се мятах като котка за всяка топка на циментовото игрище без да мисля за рани и болки. И така ми се появи и прякор измислен от батковците – Дудек (от легендарния вратар на Ливърпул и Полша), с който съм известен в Етрополе (добре, че е фейсбук, за да ми знаят хората името иначе само по прякор ме наричат), но в София това ми е малка тайна и не знаят за прякора ми и вратарския пост, пък и не смея да си кажа, за да не ме изпратят на врата.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Истината е, че твърде рано се отказах, за да стигна до професионално ниво. Може би причината е откритата известна школа на Христо Стоичков в Етрополе, както всички знаят мисля, която постоянно привличаше кадри да тренират и играят и постепенно започна едно пренебрегване на местни момчета.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Левски и Ливърпул. За Левски нямам думи да опиша защо имам чувството, че съм роден със синя кръв и няма нужда дори да ми се предава идеята. За Ливърпул всичко тръгва от детската ми случка и прякорът ми като ме определиха, че приличам на вратаря Дудек и от тогава започнах да гледам техни мачове (от 2005 година) и след финала в Истанбул срещу Милан и фурора на Дудек си казах „това е моят отбор“!. Да отбележа, че Левски и Ливърпул имат много общо – велика история, велики фенове и двама отбора са ме докарвали до щастливи мигове, но и са ме разплаквали също и все пак не спираш да ги обичаш…

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– Чувствам се отлично, завързах доста приятелства. Предимствата са много – доста качествени отбори, съдии, доктори, фотографи което те предразполага и има доста голям стимул за игра от различни възрастови групи хора (наблюдават се и възрастни хора, които имат желание за спорт и само респект за това!!) Общо взето всеки уикенд е като празник на Царско село и съм сигурен, че всички чакат с нетърпение уикендите, за да играят.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Единствената ни цел е да сме здрави на първо място без контузии. След това да играем заедно и да се сработваме повече и повече.

– До къде стигат твоите мечти за Sofia Premier League?

– За никой не е тайна от познатите в SPL, че винаги искам да печеля и трудно приемам загубите. Мисля, че ми е време за някакво отличие (нещо да спечеля) след толкова време в SPL. Но затова трябва да си здрав и във форма и това ми е най-голямата мечта, тъй като миналата година пропуснах 6 месеца заради тежката контузия в глезена и след това възстановяването и влизането във форма не беше никак лесно.

– Каква причината отборът да носи това име?

– Ами доста странна, тъй като всички момчета са били бивши състезатели, от които не е станало нищо и такива, които са само любители без да са играли и се бъзикаме един друг, че сме „спортни инвалиди “ и така се получи накрая ФК Телк (смее се).

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Истина е, че дори за миг не съм останал изолиран сам. Живея в момента заедно с приятелите ми под един покрив и никога не е скучно – гледаме филми, играем карти, компютърни игри и всякакви други игри. Имаме фитнес уреди и успявам да поддържам малко форма. Също така излизам в планината да тичам и да се разхождам. На масата също поддържам форма (смее се) и така – разнообразено ми е ежедневието.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Най-вече здраве! След това късмет с моментното положение и по-скоро да се засечем на терените да се забавляваме!