На Фокус, Мариян Андреев: Любов, желание, борба = победа

На първата си тренировка получих сътресение и загубих съзнание, обяви сърцатият вратар

Скъпи приятели, ето, че след плажовете по морето и бурните вечери е време отново да се завърнем на футболния терен и по специално по терените на SPL. Сезонът започна и естествено традицията да ви показваме всяка седмица по-детайлно някой играч в нашата рубрика „На Фокус“ продължава. Като откриваща статия избрахме да ви представим една от харизматичните личности в лигата. Той е най-сърцатият и себеотдаден вратар, който сме виждали. Той е сърцето на отбора, човекът, които крещи по всички, той е стражът на АФК Вазов – Мариян Андреев.

– Здравей, представи се за малкото хора които не те познават.
– Казвам се Мариян Андреев от град София съм и съм вратаря на АФК Вазов.
– С какво се занимаваш когато не си под рамката на вратата?
– Занимавам се с футбол, с деца в парка или въобще с деца, които обичат този спорт и се опитвам да им дам желание за игра. Да се борят и да постигат целите си. Когато имам възможност спортувам футбол или с малки деца или с по-големи. Обичам този спорт!
– Не е тайна, че си от най-заклетите фенове на футболен клуб Славия. Разкажи ни как започна всичко и от къде идва тази страст?
– С това израснах. Още на 1 годинка ме заведоха на мач на Славия това беше вуйчо ми.
И съзнателно или не от тогава съм верен Фен на този отбор – „Само Славия“.
– Тренирал си там, разкажи ни нещо от детските си години в Славия?
– Ами на първата ми тренировка в Славия като малък още, когато беше сгурията бях мотивиран да се докажа пред всички. Но точно тогава в този ден един изключително топъл ден играх много с глава борих се много и дадох всичко от себе си. Един час след тренировката получих мозъчно сътресение заради играта ми с глава и горещината. Бях изгубил пулс за 1 минута и бях изпаднал в несвяст, докато дойдат докторите. След час и доста мъки и голяма температура дойдоха и ме спасиха. От тогава не помня нищо от детството си и никой не помня. Започнах нов живот след 2 месеца – възстановяване на паметта, борих се с всички, със себе си. Започнах да спортувам волейбол, борба и други спортове, но не мога без футбола, сякаш това е спорта за мен, който ме прави щастлив, защото давам всичко от себе си на всеки мач. Повечето хора които практикуват този спорт е просто ей така да забавление. Аз не мога така или давам сърце и душа за всеки мач или по-добре да не играя.


– Какво е за теб футбола?
– Футболът не е просто една игра. Футболът е нещо което малко хора знаят какво означава!
Тази тръпка да биеш да вкараш гол, да спасиш положение, да вдигнеш купа. Това е спорт, в който се доказваш пред хората, които те мислят, че си такъв който не може да постигне нищо.
– Ти си голям фен на белите. Разкажи ни най-паметният за теб момент свързан с отбора?
– Моментите с Славия постепенно станаха все по-хубави. Най-най паметния момент и най-щастливия е, когато бихме Левски за Купата
Такова изживяване, такава атмосфера, не може да се опише. Да видиш как 33 хиляди са се събрали да празнуват, а един велик вратар ги разплака и се изнесоха за 5 минути. Всеки един мач с Левски е огромно дерби, та това е най-старото столично дерби. Когато ги биеш е… няма такъв кеф. Няма да забравя дербитата с буферите (б.р. – Локомотив София) всеки път, когато сме гости. Ставали са боеве и готино меле.
– Кое е било най-интересното ти пътуване с отбора?
– Интересно е, когато отидохме в Велико Търново да играем с Етър. Уникално изживяване факли, бомби, атмосфера. Всичко, което прави агитката просто едно голямо „Браво“ и „Респект“. Това се държи на Любо и Тонката, двама слависти с големи бели сърца и много мога да кажа много верни фенове.


– На световната сцена на кои отбори симпатизираш?
Ще бъда лаконичен: Ливърпул, Реал Мадрид и Ювентус.
– Разкажи ни за отбора на АФК Вазов как попадна там, от къде започна всичко?
– Първото име на Вазов беше Акулите. Преди около 7 години може би съвсем случайно играеха в една лига, там се търсеха и предлагаха хора, които спортуват и искат да играят в отбор. Аз си написах характеристиката като какъв мога да играя и с кой крак и т.н. и след два дни ми пише Ангел Тошев. Бях изключително учуден, че някой ме потърси. Доверих му се и ме покани в неговия отбор. Започнах в началото при него и играех в центъра. Постепенно след добри игри и след като видя мотивацията и това как се раздавам на всеки мач започнах да играя като нападател. Изградих до толкова доверие в него, че на всеки мач ги надъхвах виках им по такъв начин да не спират да не се отказват, а да се борят до края, а краят е само победа!
– Как стигна от нападател до вратарският пост?
– Ами след като играехме с Акулите постепенно реших, че трябва да създам свой отбор, а и тимът на Акулите спря да играе за малко. Така направих мой отбор, с който участвахме в различни надпревари. С отбора стигнахме до 7 финала, но след 3 загубени финала реших, че мога да застана под рамката на вратата. След клипчета и огромно желание да стана като моите идоли – Икер Касияс от Реал Мадрид и Джиджи Буфон от Ювентус започнах тренировки като вратар. И всичко се получи имам 4 отличия за най-добър вратар. Така за 5 месеца станах един може би най-сърцатият вратар, който не го интересува дали ще се контузи или ще му счупят нещо. Той знае, че трябва да даде всичко от себе си защото вратарят е 70% отбор, от него зависи почти всичко. Това е човекът, който трябва да командва – той вижда всичко. После се завърнах във Акулите при Ангел след 2 години пауза, а тимът вече се бе преименувал на АФК Вазов. Продължавам да се боря с времето и постоянството ми като вратар и човек, който обича този спорт и дава всичко и така си изградих име на терена. Хората вече знаят какво мога, знаят, че мога да съм сред най-добрите знам, че имам много какво да уча като вратар. Но когато човек има желание и е уверен в това, което прави, никой не може да го спре. Всичко идва отвътре.


– Какви са амбициите на АФК Вазов през този сезон?
– Този сезон мисля че Вазов са много по-мотивирани от предния сезон. Знаят, че отзад защита като Жеко, Крум и Иван и един откачен вратар какъвто ме определят много хора имаме желанието да станем първи. Втори и трето място не признаваме. Всичко или нищо!
– Кой ще е най-сериозният съперник на тима този сезон?
– Тази година ще е оспорвано, но си имаме оспорван сблъсък с Бай Тошо и Торнадо. За мен това са пречките, но този сезон Вазов ще мачка. Този сезон, този отбор ще покаже, че ще се бори за Топ 3.
– Как ти се струва организацията в SPL. Твоето мнение?
– Относно лигата ми харесва всичко като организация, как се съобразявате с отборите и с отделни награди и други неща. Но винаги ще ми е странно това и не ми харесва за натрупване на фаулове и жълти картони да се отнемат точки на отбора. Иначе всичко останало е супер! Харесва ми! Добро е нивото, но тук съдийството в определени ситуации не ми харесва. Съдиите не виждат доста странични неща, но няма перфектни съдии. За това са хората от екипа да му кажат какво се случва и всеки да си носи последствията.


– Феърплеят на какво ниво е според теб?
– Отборите играят чисто и не се стига до някакви сериозни контузии, но все пак това е футбол, а не балет.
– Какво би жертвал за да дойдеш на мач в SPL, любовта или футбола?
– И двете заедно. Не е хубаво да делиш и да оставиш едното заради другото, ако човекът до теб те обича и те познава какъв си и каква е твоята страст, то тя би дошла с теб да те подкрепи, защото, когато имаш такава подкрепа ти играеш като трима. Аз имам пълна подкрепа от моята половинка, което ме прави най-щастливият човек на света, а аз и показвам винаги, че тя е всичко за мен и се стремя да я радвам винаги. Любов, желание, борба = победа!


– Пожелай нещо на нашите фенове?
– Пожелавам им да идват да подкрепят приятелите си, да им покажат, че има хора, които са дошли да ги гледат и подкрепят. Да канят повече хора и футболисти и да става един хубав празник
Всичко най-хубаво от мен – Дон Дон Марияно – Ел Касиял – Урсул.

Записа: Даниел Васев