На Фокус, Марио Данчов: SPL е светлинни години пред останалите

По време на криза се налага да мислиш нестандартно. Със сигурност такова е мисленето на един от лидерите на новия проект Авангард – Марио Данчов. Сърцатият защитник умее да справя с трудностите, както на терена, така и извън него. Нека обаче научим малко повече за него.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравей Митко, благодаря за поканата. Казвам се Марио Данчов, на 26 години съм. От къде съм е малко сложно да се каже, водя номадски живот. Родом от Враца, прекарах по-голямата част от живота си в Гърция, после в Благоевград и от година съм в София. Занимавам се с международна online търговия, както и с преводи от гръцки на български и обратното.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– Когато бях на 8 години започнах да се интересувам от футбол. Бях намерил някакво списание посветено на Световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 и след като го прочетох десетки пъти, мога да кажа, че се запалих по футбола, купих си топка и започнах да си играя в двора. 9-годишен започнах да тренирам, в началото се представях доста зле, бях аутсайдър. Играх на какви ли не позиции, централен защитник, дефанзивен халф, нападател, дори бях помолил треньора да се пробвам и като вратар, но той категорично отказа. Накрая се наложих като ляво крило. Няма да забравя първия си гол в официален мач. Бях на 10 години. От пряк свободен удар, с така наречения „боц“, пратих топката в мрежата, а вратаря дори не помръдна.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– През 2010 г. имах проби в отбора на Кавала, който се подвизаваше в гръцката Суперлига. Събраха всички таланти от региона от възрастовите групи 93, 94, 95 за едноседмични проби. Въпреки, че се представих добре и бях изпълнен с надежда, не бях между избраните. Това беше голямо разочарование за мен и година по-късно, спрях да тренирам. След това започнах да се занимавам с бойни спортове, но тръпката не е същата.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Български футбол не следя, нямам големи симпатии към никой от отборите. От международни отбори, от малък съм фен на Манчестър Юнайтед и на Ювентус. Първите ми две фланелки бяха на Дел Пиеро и на Рууд ван Нистелрой.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– Участвал съм и в други подобни турнири в София и извън София. Несъмнено, SPL е светлинни години пред останалите турнири от гледна точка на организация. Моите адмирации към организаторите. Отборите са изключително равностойно отсеяни по дивизиите според възможностите си, а това гарантира конкуренция във всички дивизии.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Нов отбор сме, целите ни за този сезон са да се опознаем, да се обиграем и накрая на сезона да сме възможно най-високо в крайното класиране. Вземайки предвид, че е първи сезон, всяка една точка и всеки един гол са важни. Засега се справяме прилично, но съм сигурен, че можем и по-добре.

– До къде стигат твоите мечти за Sofia Premier League?

– Понастоящем, мечтата на отбора ни са да се изкачим в SPL2 още тази година и да бъдем силна конкуренция за отборите, които вече играят на това ниво.

– Каква причината отборът да носи това име?

– В началото имахме няколко различни предложения за име на отбора, 3 или 4, ако не се лъжа. Проведохме гласуване и стигнахме до консенсус, че това име най-много подхожда на отбора ни.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Продължавам активно да се занимавам с футбол, играейки Fifa, домакинствам, намирам основания да отида до магазина за щяло и нещяло (дано Генерала не чете тази статия).

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Най-вече пожелавам на всички да бъдат здрави, особено в тежката ситуацията в която се намира човечеството в момента. Когато всичко отмине, ще продължим да се наслаждаваме на любимата игра.