„На Фокус“, Любомир Шутилов: Минифутболът се развива страхотно

Татко винаги ме биеше на дузпи за ЧРД, заяви мениджърът на Авантаж

Отборът на Авантаж направи истински фурор в турнира за Купата на SPL. Отборът предложи страхотен и комбинативен футбол. Един от главните виновници за това е мениджърът на тима – Любомир Шутилов. За това го потърсихме, за да гостува в нашата рубрика „На Фокус“. Ето какво заяви той:

– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
Казвам се Любомир Шутилов и тази година правя 29 години. Родом съм от Златица, като от 10 г. съм в София. Работя и се наслаждавам на любимата игра. Свободното си време запълвам с кино и разходки в планината с приятели и колеги, като също се старая да отделям и за семейството.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– Запалих се покрай баща ми, както казват старите хора „Крушата не пада по-далеч от дървото“. Баща ми ме запали по спорта и явно от него наследих спортния дух. За интересна случка от детството ми си спомням, как с баща ми на всеки мой рожден ден си биехме по 5 дузпи, явно да проверим дали с изминалата година съм станал по-добър. Уви той ме биеше всеки път (смее се).
– Кой е любимия ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– Любимият ми отбор от българската сцена безспорно е ЦСКА. Симпатиите идват, както казах и по-рано, от клубните пристрастия на баща ми. Обичаме червените цветове. Като цяло той не беше ходил на мач на ЦСКА от над 30 години и тази година направих една малка изненада, като го заведох на мача с Копенхаген. От световната сцена, симпатизирам на доста отбори. Най-близко до сърцето ми са Барселона и Манчестър Юнайтед. Юнайтед ги харесвам от времето на сър Алекс и емблематичните обрати в последните минути на срещите си, както и обрата срещу Байерн Мюнхен, който ме спечели за цял живот. Барселона, заради футбола който проповядват и фантастичната им игра.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– Моят идол от детството е Дейвид Бекъм. Невероятен футболист, легенда на Манчестър Юнайтед. На всички футболни фенове е известно, защо бих избрал него. Вече в по-зряла възраст бих казал, че това е Роналдиньо. Най-великия за всички времена според мен, без да обиждам феновете на Роналдо и Меси. Притежава вълшебни качества, каращи да се влюбиш в играта. Лекота и финес, това е Роналдиньо. Една от типичните характеристики за него е усмивката, която грее на лицето му макар и да е след пропуск.
– Разкажи ни пробвал ли си се на професионалната сцена някога. Ако да, защо се отказа? Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– За съжаление нямах шанса да се докосна до мечтата си. Причината не бих могъл да кажа. За българския футбол не мога да кажа нищо хубаво. Честно казано върви стремглаво надолу. За мен футболът в България е само минифутбола, който радва обикновения човек. Развива се в неимоверни темпове и дори вече гледаме нашия национален отбор по телевизията, момчета, които наистина радват окото със себераздаване и лъвски сърца. Смятам, че някой ден минифутболът ще стане професионален спорт.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– С доста от момчетата се запознахме от годините ми прекарани в столицата. Страхотни хора, футболисти и приятели. С някои от момчетата се запознахме на самия турнир, като също бих казал за тях само добри думи. Интересни случки с отбора все още нямаме, защото сме сформирани само за зимния турнир на SPL и времето прекарано заедно е оскъдно откъм случки.
– Как избрахте името на отбора?
– Сега се сетих от предния въпрос, че може би това е случката, която търсехме. Името на отбора го измислих на момента, когато се записвахме за зимната купа. Същото лято ме отстраниха за 1 мач, след като подвикнах на съдията, че е трябвало да остави играта да продължи, на футболен жаргон „Авантаж“. Тогава се стигна до изваждането ми за следващия мач на отбора, за който играех. След като разбраха за името на отбора, момчетата сметнаха, че това е най-глупавото име за отбор и никой не е съгласен с него, но явно ни е на късмет засега.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Преди мач предимно със закачки. След мач, било то победа или загуба със светло пиво. Събираме се и анализираме мача, говорим на всякакви теми и пием бира.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Всички в отбора са полезни, и всяка липса на играч оказва влияние на отбора. Като мениджър и капитан на отбора, моята цел е да събера по-добри футболисти, като индивидуалности, от себе си. Искам да използвам момента да благодаря на всички мои съотборници и за сериозността с която подхождат всеки мач.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– За SPL чух миналата година, когато играехме зимен турнир, организиран от друга минифутболна организация. Прегледах сайта и организацията на отбора, като цяло и ми хареса вниманието, което отделяте на всички отбори. Така решихме с част от момчетата, да се запишем тази година именно във вашия формат.
– Харесва ли ви начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Харесва ми организацията на вашата лига. Мисля, че съдийството е на ниво. Това, с което ще се подобри лигата е във вашите ръце, докато вие и вашия екип не спирате да се развивате. Не се задоволявайте с нивото, което сте постигнали и ще се развивате постоянно. Успех ви желая в това начинание !
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Ние сме млад отбор и нямаме много изиграни мачове, за да мога да дам реална преценка. Уважаваме противника и се стараем в дадени ситуации да подхождаме човешки и с разбиране.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Нивото на респект към рефера изцяло зависи от самия рефер. Ако той ръководи мача с нужното самочувствие, респектът е огромен. Ако се огъне под емоциите на двата отбора, няма място за него край страничната линия. Прав или грешен, трябва да свири това, което е видял. Да държи на своето.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– Най-незабравимият момент смятам, че тепърва предстои. Играем и печелим моменти с играта си. Последния пресен момент за който се сещам е прескачането в следващия кръг на елиминационната фаза.
– Пожелай нещо на феновете.
– Пожелавам на всички приятни емоции и да подкрепят фаворитите си докрай. Успех на вас и вашия екип! Благодаря за дадения шанс да участвам в рубриката ви !

Записа Димитър Пенев