На Фокус, Кристиян Янакиев: Бъдете отговорни, стойте си у дома!

Има много черноработници, които остават в сянката на звездите. Един такъв със сигурност е Кристиян Янакиев от АФК Бай Тошо. Докато нападателите често обират лаврите в този тим, младокът върши тежката работа да отбранява противниковите атаки. И се справя много добре. За това и потърсихме сърцатия защитник за интервю.

– Представи се, от къде си и с какво се занимаваш?

– Здравейтеq казвам се Кристиян Янакиев и живея в село Нови хан. Когато не съм на зеления килим обичам да обръщам повече внимание на семейството и приятелите си.

– Как се запали по футбола, разкажи ни твоята история?

– Когато бях шести класq родителите ми ме записаха в отбора на ФК Керамик от гара Елин Пелин. Тогава самата игра ме запали, почнах да чакам мачовете с нетърпение, а тренировките с още по-голямо.

– Кой е любимият ти отбор на Бг сцената? А на европейската и световната?

– Любимият ми отбор на бг сцената е ПФК Левски София, благодарение на чичо ми, а на европейската е Манчестър Юнайтед само и единствено заради Димитър Бербатов.

– Твоят идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени играта му?

– Моят идол се казва Карлес Пуйол. Това което ме вдъхнови в него е, че подхождаше във всеки мач със страхотна концентрация и уважение към противника без да подценява и винаги се раздаваше до последния съдийски сигнал.

– Разкажи ни пробвал ли си с на профи сцената някога. Ако да защо се отказа? Кажи няколко думи за Бг футбола в момента, твоето впечатление.

– Да пробвал съм се на професионален терен – на 14 ме взеха във ПФК Витоша Бистрица, там първоначално ми беше доста трудно да се докажа особено, защото момчетата от отбора бе отбягваха и мина време, докато се сприятелим. На 16 ме взеха в ПФК Царско село, школата беше уникална, а тренировките бяха много изтощаващи. Спрях с професионалния футбол след първото чупене на десния ми глезен, после се завърнах, но момчетата вече бяха много напреднали и не можех да си извоювам титулярна позиция, после се наложи да почна работа и така приключих с професионалния футбол. Футболът в България не е слаб, стига да се обръща повече внимание и да се дават повече шансове на наши юноши, а не да се правят трансфери за чужденци, от които нищо не става.

– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с отбора.

– Когато останах без отбор, г-н Даниел Васев ми предложи да играя за Чуковете, след което Бай Тошо и Союз, за което съм му много благодарен.

– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?

– Без значение дали падаме или бием, духът ни е все приповдигнат, самочувствието ни е различно и много често това ни коства сигурни мачове.

– Какви са амбициите на отбора този сезон?

– Амбициите тази година с АФК Бай Тошо са само златото и нищо друго.

– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността ,а на колектива?

– Когато отборът е във форма сме като добре смазана машина, всеки дава приноса си, ние печелим като отбор и губим като такъв, затова този спорт е колективен.

– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?

– Благодарение на Валентин Николов, той ни каза за тази футбол 6 лига и с първия ми отбор, на който бях горд капитан ФК Партизан София.

– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? ДА/Не? Какво може да се подобри според теб?

– Организацията в SPL е уникална, личи си, че се прави със страхотен труд и желание.

– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?

– Феърплеят е нещо много важно, за да може след края на мача играчите да са здрави и мачът да е бил нормален и да ти е доставил удоволствие.

– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?

– Съдийството е на много добро ниво, въпреки че понякога и аз се нервирам на фаулове, които не ми свирят, но да не забравяме, че е човешко и нормално да се греши особено в по динамичен мач.

– Пожелай нещо на феновете.

– Пожелавам на феновете да са живи и здрави и най-вече отговорни, предвид случващото се в световен мащаб в момента. Аз самия съм под 14 дневна карантина след като майка ми се върна от Германия и да – не е лесно да си затворен, но това ти дава шанса да правиш, това което не си могъл защото си на работа. Бъдете отговорни останете си във вкъщи.