„На Фокус“, Кико Джоманов: Здравната култура в SPL е на високо ниво

Участието ми в „Откраднат живот“ стана случайно, обяви лекарят

Скъпи фенове на футбола и SPL, тази седмица в нашата редовна рубрика “На Фокус ” ще избягаме от интервютата с играчите участващи в лигата и ще ви представим една от ярките личности около терена, без която не би започнал нито един мач в SPL. Той е човекът, които винаги бди за здравето на играчите и помага в извънредни ситуации при сблъсъци и неволни контузии. Представяме ви един от най-важните хора от екипа на SPL, а именно гръбнакът на медицинския екип Кирил Джоманов.
 
– Представи се? Как се казваш и от къде си?
– Здравейте на всички. Казвам се Кирил Джоманов на 34 год. и съм от град София?
– С какво се занимаваш (очевидно е, но разкажи)?
– Аз съм лекар-специализант по кардиология. Работя в столична университетска болница, като в свободното си време съчетавам полезното с приятното и като лекар на лигата SPL.
– Какво те накара да станеш лекар?
– Всичко започна през 2003 год, докато бях студент в Технически Университет София. Като първокурсник съвсем случайно започнах работа в кардиологичен кабинет, където бях технически секретар. Главният доктор на кабинета ми беше приятел от преди това и ми предложи тази възможност. Ежедневно ми показваше с най-големи подрoбности интересни електрокардиограми, пациенти и клинични случаи, които ме запалиха към медицината и в частност кардиологията. В последствие завърших инженерството и веднага след това записах медицина. Този доктор за съжаление не е сред нас. Той ме научи на много неща, но преди всичко да се опитам да бъда добър човек, за да съм в помощ на пациентите си. Благодарение на неговите наставления и натрупани знания успях да завърша медицина с отличие и след това да започна специализация по кардиология.
– Как се озова в SPL?
Всичко стана много случайно. Първите ми стъпки в лигата се осъществиха благодарение на д-р Христо Трайков преди близо 2 години, който тогава беше лекар в лигата. Той е мой добър приятел, с когото се познаваме от дълго време и аз ценя изключително много.
– Сподели мнението ти за работата по терените на лигата? (условия, темп на работа, отношение на играчите)?
– Първоначално мачовете се играеха на изкуствения терен на балона на Джеймс Баучер, където условията не бяха подходящи за провеждането на подобен турнир. Лошата настилка и атмосферните условия предразполагаха за много травми и контузии. За щастие тогава лигата насъбираше инерция и нямаше толкова завързани и оспорвани мачове и съответно нямаше толкова работа за лекарския екип. Впоследствие интересът към лигата и подсилването й с много добри играчи и отбори отвори повече работа за всички. Отношението на играчите към мен е прекрасно, като се надявам да е такова и спрямо другите ми колеги от екипа.
– Какво може да се подобри в лигата според теб, както организационно, така и по въпросите свързани със здравето на играчите?
– Според мен лигата се развива в правилната посока. С всеки изминал сезон има подобрения и иновации в организационен план, като много важна стъпка беше преместването на мачовете на по-добри терени. На мен ми харесва идеята за стимулиране на fairplay чрез много награди и трябва да се работи в тази насока. По този начин ще има и по-малко намеси от страна на лекарския екип и по-качествени двубои. Добро впечатление ми прави, че играчите имат добра здравна култура и изпълняват указанията адекватно и въпреки огромното си желание не се впускат в безразсъдни и безсмислени мачове на всяка цена.
– Освен добър лекар, ти си и доста качествен футболист, който активно участва в спорта. Разкажи ни как се запали по футбола?
– Благодаря много за оценката ми (смее се). От както се помня спортувам активно и е нормално като дете в ерата на златните момчета от САЩ94 да се запаля към футбола. Моето поколение израснахме на училищните площадки и денонощно се играеше футбол. Като по-малки все ни подритваха батковците и за нас беше огромна чест да вземат някой в състава си. Така постепенно се задълбочиха нещата и на едно междуучилищно съзтезание ме харесаха и привлякоха в школата на Академик София, където стигнах и до мъжкия състав.
– Пробвал ли си се някога на профи сцената? Ако да, какво не се получи и защо се отказа от това развитие?
– Не успях да стигна до професионалния футбол по ред причини, за които не съжалявам. С течение на годините ми като юноша осъзнах, че футболът е до време и затова реших да наблегна на букварите и да имам хубава професия. Все пак се подвизавах за кратко в различни отбори в различните ешалони.
– Имаш ли отбoр, който подкрепяш? Кой е той и защо се насочи към него?
– От самото начало на моят съзнателен футболен живот, любимият ми отбор е Ювентус. В годините, в които се запалих към футбола те бяха господари в Европа с много качествени играчи и се получаваха незабравими класически дербита, както в Италия, така и на международна сцена. Все още си спомням техни мачове с Аякс, Реал Мадрид, Борусия Дортмунд, Милан и Интер. Още от дете, те запалиха моето сърце.
– Кой е твоя идол в играта и защо?
– През всичките поколения на световния футбол са преминали много добри и талантливи футболисти, но моето сърце грабна Павел Недвед. Той не блестеше с извънземна техника, като Марадона, Меси, Роналдиньо и т.н., но притежаваше най-важното качество за един класен футболист. Можеше еднакво добре да отиграе топката и с двата крака, като това за мен е талант. Затова и като юноша подражавах на него.
– Разкажи ни за твоя отбор Палави крачета, където си основна фигура?
– Този отбор е на сърцето ми, защото както повечето създадени отбори в аматьорските минифутболни среди е създаден от добри приятели. Приятели, които прекарват нонстоп времето си заедно или такива, които са го прекарвали преди и сега благодарение на съботно-неделните мачове имат възможност да се съберат отново, да се посмеят, да разпуснат с любимата игра и да прекарат отново времето си заедно.
– След силното представяне на купата миналата година, имате ли амбиции да участвате и тази година?
– Миналата година се представихме добре на зимния турнир. Това ни беше и единственото участие до този момент. Водя преговори с моите момчета да участваме отново, така че ще видим в скоро време.
– Какво не достигна на отбора миналата година, за да се поздрави с трофей от SPL?
– Още помня мача на ¼-финал, където след аванс от 4:0 за нас изпуснахме мача в самия край и позволихме да ни изравнят. Влезнахме в рулетката на дузпите психически отпаднали и така загубихме срещата. До този момент доминирахме във всички мачове с разгромни победи. Не ни достигна малко шанс, но затова турнирът беше много интересен и изпълнен с изненади.
– Освен двете ампоа, в които се изявяваш перфектно ти имаш и още едно актьорството. Разкажи ни как се случиха нещата и как попадна на малкия екран?
– Благодаря много за оценката ви (смее се). Участието ми на телевизионната сцена стана съвсем случайно, благодарение на мои колеги, които вече се бяха изявили там. За една от сцените в „ Откраднат живот“ им трябваше истински лекар, т. к. репликите бяха доста деликатни. Аз приех това предизвикателство на майтап, а впоследствие се превърна и в по-сериозен ангажимент.
– Не си ли се замислял за по-сериозна кариера в актьорството, защото очевидно се справяш или това е по скоро второстепенно нещо в живота ти?
– Доста обмислях участието си поради ред причини и най-вече това как ще ме възприемат колегите и пациентите. Засега всички са положително настроени. На втория въпрос ще отговоря с коментара на един мой пациент: „Вие истински доктор ли сте или се правите на доктор?“
– Пожелай нещо на феновете.
– На всички фенове и на екипа на SPL пожелавам да продължавате в същия дух. Преди всичко да сте живи, здрави и много усмихнати на футболните терени. Идвайте с желание, уважавайте се и най-вече се забавлявайте.

Записа Даниел Васев