„На Фокус“, Йордан Дончев: Уважавам хората, които се борят до последно

Като дете всичките ми екипи на бяха на Бекъм, разкри мениджърът на Bianchi coffee

Скъпи приятели, тази седмица ще ви представим един истински тигър. Става въпрос за един непоклатим защитник, който е изградил име по терените на SPL още от самото създаване на лигата. Постепенно той се превърна в истинска звезда, а сега е време и да отговори на нашите въпроси. Ето какво каза мениджърът на Bianchi coffee – Йордан Дончев – Don Chef.

– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш когато не си на зеления килим?
– Здравейте, казвам се Йордан Дончев. Търговски представител съм в “Бианчи Кафе”
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– Не помня от кога и как съм започнал точно да играя футбол, имам чувството, че това правя цял живот, не че си личи (смее се). Един от любимите ми спомени, е когато играехме с приятели на улицата, а вратите ни бяха с греди от камъни.
– Кой е любимия ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– Само Левски! В България има само един отбор и това е Левски (а след него “Бианчи”). Това е отборът, който обичам от малък и отборът, който ме запали по футбола. На Европейската сцена симпатизирам на Манчестър Сити. Харесвам ги от времето, когато играеше Мартин Петров, за мен той е един от великите български футболисти на всички времена. Така се запалих по отбора и от доста време им симпатизирам.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– Дейвид Бекъм. Защото е манекен (смее се), шегувам се, невероятен играч, каквото и да кажеш за него ще е малко. Като малък всичките ми екипи бяха негови, харесвах страхотните отигравания, прецизните дълги диагонални пасове и невероятните преки свободни удари – прецизен е до съвършенство!
– Разкажи ни пробвал ли си с на професионалната сцена някога. Ако да, защо се отказа? Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– Започнах в любимия си отбор като тренирах на „Герена“. Когато станах на 14 преминах в “Академик“ София, там подписах с мъжкия отбор на 16 години. Изиграх няколко мача в „А“ група през 2010, когато след бараж надвихме отбора на Несебър, страхотни моменти имаше по стадионите в страната, но след година в професионалното ниво в България отново изпаднахме, а проблемите в клуба бяха много. Така след година трябваше да избера дали да играя още за удоволствие или да започна да работя. Просто – това е живота.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– С част момчета от отбора сме заедно от скоро. За да направиш добър колектив и отбор трябва време и да минем през така нареченото “сито”, като цяло ядрото на отбора сме повече време заедно. Все пак всеки знае “Тигрите”. Преди всичко, гледаме да сме приятели и да има настроение в отбора. Интересни случки има всяка седмица преди и след мач. А по време на мачовете ни е най-интересно.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Това е лесно, като цяло всички сме усмихнати момчета и нещата се случва с шеги и закачки помежду ни. След мач си казваме плюсовете и минусите в очите, това е нещото, което ще ни помага винаги. Момчетата са мъжкари и понасяме всичко мъжки! А след загуби, не мога да кажа, малко са и не ги помним (смее се).
– Какви са амбициите на отбора този сезон?
– Отборът винаги има само една амбиция. Първо място, където и да сме.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Ако ме бяхте попитали преди година-две щях да ви отговоря с имена. Сега обаче смятам че нямаме човек, който да не помага за нещо в отбора, разбира се всеки мач някой ще блести повече от друг, това е нормално, но като цяло нещото, което ме радва най-много е, че вече залагаме на колектива.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– В лигата съм от самото начало, още когато започнахте на ст. „Раковски“. Там играх с няколко приятели, когато видях каква е организацията ми хареса и реших, че трябва и ние да играем при вас. Изиграхме два турнира за купата на SPL и от тази година сме в битката за първенството.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Изключително доволен съм, бях изненадан още от самото начало както ви казах.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Като цяло има какво да се желае, но той не ми е приоритет. Обичам мъжката игра и уважавам хората, който се борят до последно. По време на игра оправдавам почти всички, след мача е важно да няма конфликти!
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Зависи от рефера (смее се). Като цяло всичко зависи от самия човек, ако той сам няма респект към себе си, няма как и ние да му имаме. Всичко си личи, а по-опитните играчи усещат, когато съдията е колеблив и не е в час с играта. Тогава става страшно.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– Надяваме се да бъде тази година, когато вземем първото място в първенството. До сега помним само загубения финал от първото издание на купата, загубеният четвърт финал миналата година и тазгодишния полуфинал. Време е да се зарадваме с хубав приз.
– Пожелай нещо на феновете.
– Да бъдат здрави и да продължават да се радват на играта!

Записа Димитър Пенев