„На Фокус“, Иван Петров: Чувствам се най-добре, когато бележа

Имам няколко джаги у нас, признава звездата на ФК Биролом

Тази седмица в нашата рубрика „На Фокус“ ще ви представим един поливалентен играч, човек който се раздава до последна капка сили за своя тим. освен страхотен футболист, той е страхотен човек, а малко известен факт за него е, че е и майстор на джагите. За нас е удоволствие да ви представим мотора в тима на ФК Биролом Иван Петров.

– Здравей, Иване.
– Здравейте, приятели и фенове на SPL.
– Като за начало представи се с няколко думи за тези, които не те познават.
– Казвам се Иван Петров, на 27 години, от София, играя за ФК Биролом.
– С какво се занимаваш като не си на терена?
– Въпреки, че според дипломата ми за висше образование съм библиотекар, работя като ИТ специалист в българското представителство на една американска компания. Малко, необичайно, а?
– Абсолютно. Това е доста интересно. Как попадна там, разкажи с няколко думи?
– Всъщност средното ми образование е техническо, но много обичам да чета и винаги съм бил малко по-хуманитарно настроен. Това доведе и до тази специалност. След завършването ми така се развиха нещата, че се занимавах основно с техническа работа, като с течение на годините и натрупания опит стигнах и до настоящата ми работа в IBM. И за да е пълен хаос – в момента уча магистратура „Национална сигурност“.
– Как се запали по футбола, нещо от най- ранните ти години, най-яркият ти спомен? Кое те увлече по играта?
– Относно футбола – като много млади българи едни от първите ми спомени са от световното 94-та. Почти никой не ми вярва, но един от наистина първите ми спомени изобщо е голът на Емо Костадинов срещу Франция. Спомням си и как цялото семейство се събирахме да гледаме мачовете, цялата обстановка и напрежение. И съвсем естествено, това нещо доведе и до желанието ми да опитам по-сериозно.
– Каза по-сериозно, тренирал ли си някога професионално и имал ли си изяви на профи сцената?
– Да, имам. Почти 13 години бях част от юношеските формации, а в последствие и за малко в мъжкия отбор на „Септември“ София. За съжаление доста контузии и редица други фактори ме принудиха да избера друг път на развитие.
– Редица други фактори каза. Да те питам за българския футбол. Тези така наречени фактори ли пречат най-много, за да се развива той и като цяло какво е твоето мнение за нивото на футбола у нас. После ми разкажи на кой български отбор си фен и на кой европейски и защо точно те?


– Като цяло ситуацията не е цветуща, няма какво да се лъжем. С младите таланти, а в България има страшно много, не се работи както трябва, не се развиват качествата им изобщо или поне в правилната посока, което в последствие рефлектира и на професионалното им развитие. Цялата ситуация е странна, при условие, че имаме всички необходими предпоставки – таланти, добри треньори и все по-добри бази. Иначе, от малък съм фен на Левски и естествено Септември (по разбираеми причини, смее се). От чуждите отбори – Аякс и Барселона.
– Има ли футболист, на който подражаваш. Кой е той?
– Не, има футболисти, които харесвам, но чак да подражавам не. Като футболист харесвам Стоичков (въпреки, че съм левскар), Буфон и Меси. И да не забравя – Роналдиньо!
– А от къде научи за SPL, как се появи там?
– С един мой колеги от университета, а и от клуба ми по джаги – Захари Ангелов, ритахме от време на време, за удоволствие. В последствие той ме запозна с Павел Тодоров, който събираше хора за един от „бирените“ турнири в София. И така през 2013-та, ако не се лъжа, бе дебюта на „Биролом“. Няколко години по-късно Павката отново ме попита, този път за лигата на SPL и така стигнахме до тук.


– Вие сте доста сплотен колектив разкажи какво се случва в съблекалнята на тима има ли разбори, схеми на игра? Какво си казвате преди и след мач след победа и след неприятна загуба?
– В „Биролом“ играем за удоволствието от играта и битката на терена, т.е. ние сме тук за да се забавляваме, а не за да гоним постижения. Това помага атмосферата да е страшно добра, а играта на високо ниво. Още повече помага и, че сме добри приятели извън терена. За година и малко откакто играем заедно, буквално в отбора не е имало един скандал или някакъв проблем, което е страшно рядко за състав от 22-ма души. Разбира се, на терена има „по-здрави“ приказки, но те са по-скоро за мотивация, отколкото заяждане. Иначе, атмосферата е страхотна, правим си регулярно тим билдинги, обсъждаме всички заедно кое е добре и кое не и като цяло се опитваме да извлечем максимума и най-доброто, което SPL предлага.
– Аз поне те категоризирам като нападател, но толкова пъти сме те виждали да играеш на всякакви позиции. Коя е твоята, къде се чувстваш най-добре?
– Може да прозвучи нескромно, но мога да играя почти навсякъде. Дори един мач започнах вратар. Разбира се, чувствам се най-добре когато бележа, независимо от каква позиция.
– Целите на отбора този сезон?
– Добра игра най-вече и по възможност горната част на класирането. То ако го има първото – второто ще си дойде.
– За SPL, феърплеят е много важен като компонент от играта. Ти какво мислиш за нивото на феърплея в лигата и какво е твоето мнение като цяло? Фен си на по-твърдата игра или всичко трябва да е в разумни граници?
– Разбира се, че всичко трябва да е в разумни граници, но без по-груби моменти не може, то си е част от играта и я прави по-интересна. На мен ми харесват правилата, които налагате в това отношение, но и с тях не трябва да се прекалява, не играем балет все пак!


– Какво мислиш за организацията на SPL, харесва ли ти имаш ли забележки?
– Кратко и ясно – организацията е на страхотно ниво, продължавайте в същия дух!
– Въпросът ни закачка! Среща с жена или мач в SPL?
– Хаха, очаквах го. мач на SPL, с жена подкрепяща те от трибуните е най-хубаво! Пък след това празнуване на победата или утешаване от загубата!
– Сега малко извън темата SPL. Знам че си фен на джагите и дори си професионален играч, разкажи ни за това твое начинание и какви успехи имаш там?
– Очаквах да ме попитате и за това. Джагите са едно мое хоби, което в последствие прерасна в нещо доста сериозно. Занимавам се с джаги на професионално ниво вече седма година, играл съм на 5-6 световни първенства, няколко световни серии и множество международни турнири във Франция, Австрия, Италия, Полша, Румъния и България. Бях част от националния отбор на България, почти неизменно, близо 4 години. Иначе, имам прилично число отличия, редица медали, сред които се радвам страшно много на бронза ми от неофициалното световно първенство, което се проведе в София през 2015-та.
Другата моя голяма гордост са двете организации, които създадох с помощта на много приятели и понастоящем ръководя – клуб по джаги „The Black Knights“ и съвсем от скоро и клуб по джаги „Левски София“.
Колкото до федерации – в момента, по една или друга причина имаме две, не ми се говори защо. Джагите в България се развиват много бързо и нивото става все по-високо, но за съжаление не срещаме никаква помощ от страна на държавата. В известен смисъл това ни прави по-силни, но ще видим до къде ще го докараме.


– Имаш ли джага у вас и колко струва подобно удоволствие и така да се каже преподаваш ли на своите приятели?
– Няма сериозен състезател, който да си няма професионална маса вкъщи. Аз дори си имам няколко. За съжаление, обаче, това не е най-евтиното удоволствие. Сериозните маса започват от 1600 лева, като най-скъпата е, ако не се лъжа, около 6000. Иначе, да показваш и учиш хора на масата, е част от най-хубавото на цялата работа.
– Благодаря, Иване за това, че ни отдели от времето си, пожелай нещо на феновете.
– И аз благодаря. Пожелавам успех на всички.

Записа Даниел Васев