„На фокус“, Иван Милев: Имам топка на ЦСКА подписана от чичо ми Димитър Марашлиев

Викат ми Мурата, защото не давах вафли на съучениците ми, разкри капитанът на AFC

Скъпи, приятели и фенове на най-великата игра! Тази седмица в нашата редовна рубрика „На Фокус“ ще ви представим капитанът на един от най-симпатичните и млади отбори в лигата. За нас е чест и удоволствие да ви представим капитанът на (AFC) Autistic football club Иван Милев или както всичко го познават – Мурата.

– Здравей, Иване.
– Здравейте.
– Като за начало представи се на нашите читатели.
– Казвам се Иван Милев и съм от София или по точно от квартал Изток и съм роден през 1991г.
– Разкажи ни с какво се занимаваш когато не твориш на зеления килим?
– До скоро учих философия и в момента я завършвам, доусъвършенствам английския си и тъкмо започвам нова работа. Голям фен съм на фентъзи или по-конкретно света на Толкин -авторът на Властелина на пръстените. Обичам и друга художествена литература. Както също много обичам музиката, тя е голяма част от мен колкото и банално да звучи това и естествено – ОБИЧАМ Арсенал.
– За Арсенал след малко ще добавиш, а сега ни разкажи как се запали по футбола?
– От малък играя пред блока в градинката и благодарение на либералните ми родители ми се отдаде доста време да го правя.
– Ти издаде малко от това на кой отбор си фен, но кажи сега все пак кои отбори поддържаш в Европа и у нас и защо точно тях?
– Голям фен съм на Арсенал, това стана съвсем неволно. Когато бях 1-ви клас един приятел на баща ми (когото много уважавам) ми каза ти си от ЦСКА, значи трябва да си от Арсенал. Та от тогава съм заклет фен на отбора. Даже може би прекалено фанатизиран. За ЦСКА това за мен е болна тема. В рода ми имам бивша легенда на „червените“ и следвам отбора от малък, въпреки че любовта към него се е зародила в квартала Изток, там почти всички са от ЦСКА. Майка ми и баща ми са от Славия и са за анти модерният футбол, но аз го харесвам и го гледам. В момента не бих казал, че подкрепям някой отбор в България, както и сегашното ЦСКА, така и ЦСКА 1948, където е проект на Разград. Грозно е всичко, което се случва с футбола в България през годините на прехода -перуки и т.н… Всичко това е безумие ,а цялата ситуация не е от сега, а е от години. Тренирал съм футбол от 4 до 7 клас и съм минал както през ЦСКА така и през Академик, че дори и през Славия. Тъжно е, че корупцията не позволява да се случи реален футбол и конкуренция. Школите са пропити от шуробаджанащина и резултатът се вижда както в националния ни отбор, така и на клубно ниво, което се е превърнало в обигралния трамплин за чужденци към запада, а и в тази глобализация за навсякъде.
– Ако не е тайна би ли ни казал кой от родът ти е бивш футболист на ЦСКА?
– Димитър Марашлиев. Чичо ми е. Дори имам топка на ЦСКА подписана от него. Дори тя в момента е на много видно място в жилището ми. Той е участвал на световното през 1970 г в Мексико и има 73 гола за ЦСКА, от които много във вратата на вечния съперник Левски.


– Понеже стана интересно, ето малко информация за Димитър Машарлиев все пак имаш голям футболист в родът си и определено си наследил доста качества от него.

Димитър Христов Марашлиев-Марата е бивш български футболист, нападател, легенда на ЦСКА (София). Произхожда от бежански род от село Мараш в Беломорскота Тракия. Роден е на 31 август 1947 г. в Харманли.
Ранна кариера.
Марашлиев започва да играе футбол, когато е в 7-ми клас, в клуба от родния си град Хеброс (Харманли). През 1963 г. на 16-годишна възраст преминава в Марица (Пловдив).[1] В началото на 1966 г. за няколко месеца е част от отбора на Спартак (Пловдив), с когото дебютира в „А“ група. Записва 6 мача и бележи 2 гола.
ЦСКА (София)
През лятото на 1966 г. изкарва подготовката с Ботев (Пловдив), но получава повиквателна за казармата. Забелязан е от тогавашния треньор на ЦСКА (София) Стоян Орманджиев и е привлечен при „армейците“. Остава в ЦСКА общо 10 сезона, в които се превръща в клубна легенда. Записва 244 мача със 73 гола в „А“ група.
Става шесткратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973, 1975 и 1976 г. и четирикратен носител на Купата на Съветската армия през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.
Полуфиналист за КЕШ през 1967 г. „Майстор на спорта“ от 1969 г. За ЦСКА има 26 мача и 9 гола в евротурнирите (21 мача с 8 гола за КЕШ и 5 мача с 1 гол за КНК). На 7 ноември 1973 г. бележи първия гол за успеха с 2:0 над Аякс, с който ЦСКА елиминира от евротурнирите действащия европейски клубен шампион.
Черно море
През 1976 г. преминава в Черно море (Варна), където за един сезон вкарва 8 гола в 19 мача от „Б“ група. След края на сезона на 30-годишна възраст прекратява кариерата си.
Национален отборИма 8 мача и 3 гола за „А“ националния отбор (1968-1973) и 7 мача с 3 гола за „Б“ националния. Участва на СП-1970 в Мексико (в 2 мача). Завършва ВИФ „Георги Димитров“. След прекратяването на състезателната си кариера става треньор в детско-юношеската школа на ЦСКА.

– Наистина доста интересни факти сподели. А теб само конкуренцията ли те отказа от профи сцената или просто заради това че дори да си талантлив, ако нямаш точните връзки никой не те забелязва?
– Kaто цяло бях погнусен от обстановката, получих и контузия (счупих си и двете ръце), а и не съм имал амбицията и психиката да бъда професионалист, но като цяло контузиите и обстановката ме пречупиха даже след това не бях играл футбол близо 8 години, но много се радвам че през последните 4-5 години пак играя и то много редовно – всяка седмица по близо 3 пъти. В това ежедневие изпълнено неотменно със стрес няма нищо по-хубаво за разпускане и откъсване от проблемите.


– Добре, а кой е твоя идол в играта?
– Винаги съм имал по един любимец за времето си. Балъков за мен бе идол много много години. След това Патрик Куйверт (защото подкрепям и Барса) след него естествено дойде епохата на кралят Анри. След като той се оттегли съм твърдо за Лео Меси, който според мен може би наистина е номер 1 за всички времена заради комплексността му и магическото му докосване, което ми напомня и за другият ми любим футболист в момента, който е много подценен според мен. Това е Санти Касорла – човек, който живее, за да играе футбол и то винаги с усмивка. Вкарва фаулове с двата крака, почти невъзможно е да му вземеш топката, а пасовете не ги коментирам – за жалост твърде много контузии го споходиха през годините, както и че е съвременник на Шави и Иниеста и не можа да се наложи в националния отбор на Испания в златните години на тима като титуляр. Все пак мисля, че от времето на Анри той е най-добрият играч играл в Арсенал от тогава до днес.
– Малко за SPL да ни разкажеш, как разбра за лигата и как попадна вашият отбор в нея?
– Разбрах за лигата от вратаря на тим участващ там, а именно тима на Волтрон – Страцимир Стайков. Той е братовчед на един от най-добрите ми приятели и играем често заедно. Той ме викна миналата година да играя за Волтрон, но това беше в края на сезона и изиграх само два мача. Там се запознах и с Иван Комитов, защото те са неразделни. На тренировките ни през седмицата те са по-постоянни от Аутистите, тъй че може да кажем, че и те са част от нашия отбор. Относно Аутистите – отборът е съставен предимно от мои приятели и идеята на отбора е – просто да играем заедно с приятели, а аз съм се нагърбил с отговорността да съм организатор, треньор и капитан, колкото и нескромно да звучи това. Миналата година, когато участвах с Волтрон много ми хареса формата на лигата, както и нейната организация и със сигурност не на последно място атмосферата на турнира, която е изключително приятелска и реших да ни запиша.
– Разкажи ни как се събрахте като отбор и от къде идва името ви Аутистите?
– Както казах, сме приятели и то доста от малки и сме една голяма компания, която е масово футболно неграмотна и на терена взимаме доста нелепи решения за отиграване на топката, та от там дойде аутистите. Всичко, разбира се, е една добронамерена шега, даже като се записвахме за лигата с това име имахме пререкания дали не е твърде офанзивно, но преценихме да го оставим така. Относно качествата мога да кажа, че за последните 3 години отборът е вдигнал нивото си с пъти и обстановката е много позитивна.


– Всички имате интересни прякори включително и ти, твоят е Мурата. От къде идва?
– Историята е дълга и скандална, но от втори клас ми викат така. Ще разкажа на кратко, отидох с класа ми на екскурзия до най-старото дърво в България – Байкушевата Мура. Знаех къде отиваме и имах идеята да се покатерия на най-ниският клон на дървото, който далеч не бе толкова нисък. Идеята бе да се прекача от един съседен бор, та претичах преди класа си там и, когато те дойдоха аз вече бях горе и случайно в мен имах една кутия вафли „Мура“, която майка ми бе сложила и започнах да ги ям. По принцип не съм стиснат, близките ми знаят това, но тогава не дадох нито една вафла на съучениците си които от долу крещяха „Дай една мура, дай една мура“ и така си тръгна и до ден днешен всички, които ме познават ме наричат така.
– В SPL много държим на феърплея, какво е твоето мнение за нивото му като цяло или си фен на по-здравите битки. На какво ниво е как го оценяваш ти?
– Футболът е много контактен спорт и е неизбежна битката, но има много тънка граница между спортната злоба и мъжкото единоборство и това да почнеш да си изпускаш нервите и да играеш безразсъдно. Като цяло нивото на феърплей в лигата е на много-високо ниво спрямо други лиги, в които съм участвал. Аз съм играчът с най-много фаулове в нашият отбор, но твърдя, че никои от тях не е бил опасен, а по-скоро за игра рамо в рамо (на която симпатизирам). Има много хора, които нямат чуство за самосъхранение и за съхранение на другият, влизат неволно в жескок контакт с противника, типичен пример за това е нашият голмайстор Ивайло Иванов.
– А как се нахъсвате за мач, правите ли разбори, кой къде да играе и след мач как е настроението в отбора след победа и след загуба?
– Всички сме изключително пленени и разпалени от играта, коментираме и анализираме почти винаги когато сме заедно, най-вече на по чашка, казват се грешките, но на маса след мача, а не на терена и почти винаги настроението е на 6. Относно позициите, аз ги определям и мога да бъда благодарен, че отборът е много изпълнителен според възможностите си.


– Какви са целите пред отбора?
– Да се забавляваме и да побеждаваме. Нямаме болни амбиции, стремим се да има развитие в дългосрочен план.
– Въпросът от които няма измъкване. Мач в SPL или среща с жена?
– Бях сгоден до преди няколко месеца и не се получи. В момента нямам такава дилема, винаги така съм подбирал човека до себе си, че да не се стига до конфликт между двете, ако някога се стигне до това, ще се реши на момента от заобикалящите ме обстоятелства.
– Като за финал кажи няколко думи за нивото на организацията в лигата и пожелай нещо на феновете?
– Организацията е 10 от 10 и искрени поздравления за нея, защото аз като организатор знам колко трудна и неблагодарна задача е това. Много големи адмирации за това, че толкова много държите и акцентирате на феърплея и приятелската атмосфера.
Пожелавам да няма контузии и да не се забравя, че все пак всеки идва уикенда да разпусне и не трябва да се минават границите на приличието. Успех на всички.

Записа: Даниел Васев