На Фокус, Иван Мънин: Отмарям със сериалчета по време на пандемията

Идол! Определението на тази „титла“ може да носи само човек отдаден и раздаващ се в това, което прави. Макар и в доста по-малки мащаби, минифутболни, можем смело да присъдим тази титла на Иван Мънин от #TwitterРитане. Финесът и нюхът на хищникът в атаката на „хаштаговете“ впечатляват дори най-добрите. Ето, че дойде време и 18-ката на „небесно-сините“ да даде своите отговори в рубриката „На Фокус“.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Казвам се Иван Мънин, на 30, родом от Варна. Свободното си време се старая да прекарвам навън, в разходки, срещи с приятели, пътешествия до близо и далеч. В този ред на мисли извънредното положение не ми се отразява много добре.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– Почитател съм на играта откакто се помня, общо взето. Имам много бегли спомени от САЩ’94 и по-специално как ставам да закусвам и баща ми и дядо ми са на терасата и ми казват, че сме били Аржентина с 2:0, а аз си мисля, че ме будалкат. Вече първият ми по-ясен момент в съзнанието беше голямата обръщалка срещу Германия за квалификациите за Евро 96 от 0:2 до 3:2. Някак си е по-лесно да се зарибиш, като имаш силен национален отбор, който да подкрепяш. Не завиждам на сегашната младеж.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Силно казано професионално. В ранните си юношески години бях 2 години част от Черно море набор 90та, но никога не съм бил ужасно сериозен и с времето спрях да тренирам. Но пък понаучих доста неща за играта.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– До 18-тата си година живях на няколко минути пеша от Стадион „Тича“ във Варна и съвсем естествено през ученическите си години бях често по мачовете на Черно море. Но като цяло не съм от фанатичните фенове, които следват един отбор до край. Ако ми харесва играта на отбор в даден период, харесвам и отбора.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– Доста е приятно, организацията е добра и няма много напрежение, поне в сравнение с това което съм чувал за други лиги. За мен е важно да не отивам на война в неделя вечер, а да си направя кефа, даже и да загубя с 10 гола. За да не излезе, че всичко е цветя и рози, ще кажа че хаоса пред комплекса с паркирането преди мач е нещо, което може да се подобри, но не мисля, че организаторите могат да направят много по въпроса.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– С оглед на незавидното ни класиране за момента бих казал, че просто ще се опитаме да спечелим колкото се може повече точки.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Да не прекаляваме с драматизма 😀 Предполагам, че предстои.

– Каква причината отборът да носи това име?

– Историята на отбора е такава, че няколко човека, редовни потребители на Twitter и познавайки се един друг оттам, решават да организират редовно “Twitter ритане“ през есента на 2014т Резултатът от тази проба е, че всеки четвъртък от 5.5 години насам се провежда въпросното мачле, като групата се разрасна ( аз лично се включих през 2015 покрай приятел) и извън Twitter пространството. Освен редовния мач също така правим парти по случай рождения ден на „TwitterРитане“ в дните около 17ти ноември. На това парти вече пета година подред създаваме и продаваме артикули на отбора, като средствата, които се съберат, даряваме на различни каузи свързани със спортуването на деца в неравностойно положение. Така успяваме, освен да се забавляваме на терена,  и да бъдем полезни по някакъв начин на една по-уязвима част от обществото.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Тегаво е. Извън работния ден вкъщи отмарям със сериалчета, онлайн разговори с приятели. Но като цяло е доста скука.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Да се срещнем колкото се може по-скоро на терена, в пълен състав и без поражения!