„На Фокус“, Илиян Генов: В Младо пиво има само мъжкари

Всеки човек е уникален и не трябва да подражава на някого, смята асът на „пивото“

Скъпи приятели, тази седмица в нашата редовна рубрика „На Фокус“ наш гост е момче, което определено изпъква над всички останали в Суперлигата, освен с изключителните си качества на терена, така и с мъжеството, което показва. Без него със сигурност отборът на Младо пиво нямаше да е същия! Става въпрос за голмайсторът на тима през новия сезон, експлозивният номер 71 – Илиян Генов.

– Представи се. Как се казваш от къде си?
– Казвам се Илиян Генов, на 23 години от София.
– С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
– Занимавам се с недвижими имоти и играя футбол на непрофесионално ниво.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него.
– Общо взето, от както се помня съм с топката в крака. Няма да ви кажа нещо невероятно, както всички деца запалени по футбола, излизаш сутрин и до вечерта само мачлета, гредички, цък – цък, знаете как е. На 7 години започнах да тренирам в Славия, защото ми беше най-близко и можех да ходя сам на тренировки. Един съсед беше футболистче по „Б“, „В“ групите и ми подари първите ми бутонки и така започна мъката (смее се). 8 години бях в школата на Славия, след което дойде един момент, в който не играех достатъчно, бях по-малък от другите физически, а треньорът тогава наблягаше на физическия футбол и техничарчета не му вършиха работа, затова се преместих в школата на Септември София. Като цяло има безброй интересни случки и истории по лагери, тренировки, мачове, много добри приятелства, които и до ден днешен са ми останали от тези години. Но и доста лишения, разочарования. Футболът е много коварен и несправедлив спорт.


– Кой е любимия ти отбор на Бг сцената. А на Европейската и световна?
– Покрай баща ми от малък съм фен на ЦСКА, но както повечето неща в нашата държава, така и във футбола ни всичко е хаос. Търсене на облаги, схеми и т.н. Така че не съм голям фен на българския футбол. В европейски мащаб съм голям фен на Ливърпул, бил съм и на мачове в Англия, това вече е нещо феноменално и истинско.
– Твоят идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени играта му?
– Не съм от най-набожните и религиозни хора, но наскоро четох един цитат от библията “Не си прави кумир”, много ми хареса, защото наистина поне според мен всеки човек е уникален и не трябва да подражава на някого или да го копира. Все пак има много велики футболисти, които са ме карали да “ахвам” пред телевизора и нямах търпение да гледам. Но може би най-любим ми беше Роналдиньо, защото това е футболист, който наистина се забавляваше и правеше нещата заради хората, за да ги забавлява и изпитваше истинско удоволствие от играта.
– Разкажи ни пробвал ли си с на профи сцената някога. Ако да защо се отказа? Кажи няколко думи за Бг футбола в момента,твоето впечатление.
– Играл съм в няколко отбора от „В“ група или както се казва сега Трета лига с доста добра организация на професионално ниво. Продължавам да се занимавам с това, но вече повече като хоби, въпреки че получавам някакъв вид доход, но е много трудно. Оправдания винаги се намират, повечето нереализирани футболисти винаги ги търсят и изтъкват като причини за личния им неуспех, но истината е както казах и по-горе в интервюто, че цари тотален хаус в БГ футбола и абсолютно всичко е объркано, заради това и нивото на национален и младежки национален отбор е такова и играем дербита с Люксембург. Основният проблем от години насам е, че се разчита на чужденци, наливат се пари в тях вместо в школи, бази и нормални условия за тренировки на децата. Българите сме изключително талантлив народ, но условията за децата в повечето школи са покъртителни. В по-долните групи пък се разчита на така наречените опитни футболисти, които мачкат младите и гледат да изкарат някой лев, да продадат някой мач, обяснимо с оглед заплащането, което получават в „Б“ и „В“ групите. Това, което казвам е банално и всеки го знае, повтаря се, че трябва да се оправи, но не се предприема нищо. Докато не започнат отборите да вадят българчета от школите и да ги налагат да играят, няма добри изгледи за футбола в България.
– А как се събрахте с момчетата, с които играеш в момента? Как избрахте името на отбора?
– С повечето се познавам от доста време, но не знаех даже, че има отбор и е записан в лигата. Викнаха ме за един мач да помогна и наистина ми хареса организацията и най-вече чувство, което не бях изпитвал отдавна от футбола, а именно забавление. В един тегав период в личен план за мен започнах да излизам с момчетата, да играем мачове и така започна всичко. На шега, на майтап си станахме сериозни, организация, екипи и мога да кажа, че покрай забавлението нещата си станаха наистина сериозни.


– Тимът на Младо Пиво се отличава с уникалния си колектив и с много силни характери събрани в отбора. Как успявате да балансирате и да поставяте отборната игра над индивидуалността и егото на всеки от играчите? Каква е рецептата за хармонията?
– Бил съм в много отбори и в юношеските си години и сега в мъжкия футбол, но такъв колектив, какъвто имаме в Пивото не е имало никъде. Срещнах приятели, мъжкари и смело мога да кажа братя! Всеки един в този отбор е уникална и неделима част от него, дори да не влиза да играе в мачовете. Има момчета, които идват и подкрепят, едни играят по-малко, други повече, всеки е полезен, всеки е важен и ако дори един не е в отбора нищо няма да е същото, няма цупни, няма сърдене. Всичко идва от това, че постоянно сме заедно. Всеки божи ден излизаме, събираме се в Кайро, дали ще гледаме мачове, дали ще играем помежду си контроли, постоянно сме неразделни. След всеки мач се събираме, коментираме, бъзикаме се един друг и може би най-важното нещо за колектива – казваме си всичко както е, без да си спестяваме нищо, дори във вид на шега, но никой не се сърди, гледа да се вслушва в по-опитните и да надгражда. Затова и нивото на отбора се е вдигнало изключително много.
– Ти си от изявените голмайстори, ще гониш ли този приз?
– Никога не е било и няма да бъде моя или отборна цел, тези неща са както дойде, напоследък ми връзва и вкарвам малко повече, дано по-често да е така (смее се), но най-важен е отбора, колектива. Когато някой от другите момчета вкара се радвам много повече отколкото, когато вкарам аз.
– Как се надъхвате преди мач, какво си казвате? Тук те моля да разкажеш и някоя случка от приятелските ви мачове, в които тима играе разделен на два отбора. Наблюдавал съм такъв мач и останах впечатлен от караниците, за малко не стигнахте и до бой, но след мача всички бяхте пак едно цяло. Разкажи някоя случка от такъв мач и как успявате да не се избиете помежду си и от къде идва напрежението в тези приятелски срещи?
– За надъхването мисля, че няма нужда, всеки е пределно мотивиран и изгаря от желание да помогне на отбора. Васко Василев – СТАРШИ разбира се, една от най-важните фигури в отбора, той казва няколко думи преди мач, аз също подсказвам тактически как трябва да играем, да стоим на терена. Разбира се старши треньора Евгени Захариев реди състава и прави разбор в групата преди мач, но Васко, Коцето, Ванката вратаря са фигурите, които внасят спокойствие, защото аз доста горя в мача и хабя нерви. На приятелски мачове почти винаги се стига до разправии и почти до бой, но това е нормално с оглед на това, че сме се събрали само силни характери и мъже, рядко някой би отстъпил, но в крайна сметка всичко остава на терена в мача, теглим си по една, след мача се целуваме и така.


– Какво е настроението след победа и след загуба, има ли разбори и коментари за мача?
– След победа е лесно – радост, шеги напиваме се и всичко е топ, но след загуба е нормално да е тежко. Както казах сме само силни характери, никой не обича да губи. Има караници, но като си кажем всичко и решим проблемите и неразбирателствата, дори след загуба намираме сили за шеги и майтапи, но каквото и да стане сме заедно. Гледаме мачовете, коментираме, радваме се, подиграваме се един на друг, нормалните неща в един отбор с невероятен колектив.
– Би ли отличил някой от отбора като душата на тима?
– Е разбира се, че мениджъра Евгени Захариев, или както ние му викаме “дебеличкия”, той е голям образ и сме за никъде без него.
– Какви са амбициите на отбора този сезон? Кои са най-сериозните ви съперници според теб?
– Амбициите винаги са победа и пак победа. Мразим да губим и не искаме, а докъде ще стигнем зависи само от нас и е в главите ни, ако си повярваме, че можем а ние наистина можем, нямаме граници, но всичко е в главите и краката ни и разбира се късмета и шанса да са на наша страна. За другите отбори мога да кажа, че в тази така наречена Суперлига, няма слаб отбор, всеки мач е тежък и трябва да си пределно мобилизиран, за да печелиш.
– Какво е впечатлението ти от лигата като организация? Какво може да се подобри?
– Организацията и всичко, което правите е на много високо ниво. Харесва ми това, че се надгражда, вкарват се нови неща, подобрява се постоянно. Според мен тази лига е на най-високо ниво в София, но винаги може и повече, а вие се стремите да го правите, за което само адмирации. Това с наказателните точки трябва да отпадне, поне според мен, защото футбола е контактен спорт и няма как без фаулове, но иначе подкрепям идеята за феърплей напълно.


– Тима на Младо пиво бе част от лигата и миналия сезон, спрямо него намираш ли разлика в класите на отборите участващи в нея?
– Нивото се е качило значително след новото разпределение на лигите и това беше много добър ход. По този начин стават по-интересни, завързани мачове и нивото се вдига.
– Мнението ти за съдийството и за нивото на феърплея в лигата?
– Феърплеят е на ниво, повечето момчета от отборите се познаваме от преди, така че няма грозни сцени, които да развалят мачовете. Съдийството е една болна тема, но съдията и контрольора винаги са мразени, няма как. Шегувам се, разбира се, има нови много добри съдии, като цяло се стараят, те също не са професионалисти, хора са, така че е нормално да бъркат, но нивото е добро.
– Пожелай нещо на всички следящи лигата!
– Пожелавам на всички да са живи и здрави, на вас организаторите да продължавате да правите това, което правите и да се надгражда на другите момчета от лигата без контузии и „Само Младо пиво“!

Записа Даниел Васев