„На Фокус“, Христо Цонев: Седмицата ми не може да мине без SPL

Първо гледам Пират да оцелее, после ще обръщам внимание на момичетата, сподели Котката

Фенове на най-великата игра, тази седмица под светлините на прожекторите в нашата рубрика „На Фокус“ избрахме да ви представим един от младите и проспериращи играчи в SPL. Той е верният страж на АФК Пират, който винаги има хъс и стимул за победа, човекът, който строява редиците в отбраната на пиратите. А именно Христо Цонев или както е известен сред футболните среди – Котката.

– Представи се. Как се казваш от къде си?

– Здравейте на всички любители на футбола и приятели на SPL. Аз съм Христо, вратар на АФК Пират и Сбогом Гринго. На 19 години, от София.
– С какво се занимаваш когато не си на зеления килим?
– Точно в този момент завърших училище и се надявам до 1 месец да стана студент в Софийския университет. Нямам много свободно време. Периодът изисква повече учене. Аз го съчетавам с футбола, защото ме успокоява и отдалечава от ежедневието.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него.
– Футболът е неизменна част от детството ми. Предполагам, че баща ми ме е запалил по тази игра. С топката съм приятел от малък и помня, че до 7 клас в училище почти винаги носех по една и всяко междучасие бях навън на игрището.
– Кой е любимият ти отбор на Бг сцената. А на Европейската и световна?
– По бащина традиция съм фен на тъй наречените „чаршафи“. Славия ми е голяма страст и от малък ходя на стадиона да ги подкрепям. Въпреки че, баща ми е големият „виновник“ да съм фен на този отбор, не мога да си представя да съм фен на друг български отбор. Категорично не подкрепям политиката на т.нар български грандове да купуват чужденци на килограм и вярвам, че „белите“ дават добър пример на футболната общественост в България как трябва да се прави. Трябва да се налагат младите футболисти, за да тръгнем нагоре. От чуждестранните отбори подкрепям най-вече Ювентус.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени играта му?
– Понеже съм още замаян от скорошния финал за купата, ще кажа Георги Петков. Изключителен вратар с голямо сърце. Той показа как трябва да се играе и защитава бялата фланелка. Ако говорим за топ вратари от световна класа, фен съм на Буфон и Касияс. Те са невероятни вратари и лидери, които оставят сърцата си на терена. Главно с тези качества един футболист може да ме грабне.
– Разкажи ни пробвал ли си се на профи сцената някога. Ако да защо се отказа? Кажи няколко думи за Бг футбола в момента, твоето впечатление.
– Тренирал съм сериозно общо две години в два отбора. Първият се казва „Атлетик“ – частен клуб, който малко от вас знаят. Събрахме се лятото на 2015г. В началото бяхме меко казано слаби, но имахме удоволствието да работим с прекрасни треньори и за една година израснахме много и накрая започнахме да се надигравахме и с най-добрите отбори в лигата ни. За съжаление, след края на първия сезон отборът се разпадна. Но там намерих приятели, което за мен е най-важното. Атлетик е незабравим спомен. След това пробвах във втория отбор на Септември, но там не успях да се наложа. Преди една година реших да спра да тренирам и футболът остана само на малки вратички и с приятели. Българският футбол е далеч от славните си моменти. Нивото е полуаматьорско, а форматът е под всякаква критика, тъй като явно с една победа в точния момент можеш да оцелееш, а пък 10-ият има повече шанс да играе в Европа от 6-ия. Това не е нормално.


– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор?Разкажи ни интересна случка свързана с тима?
– За интересна случка не мога да се сетя. Попаднах там съвсем случайно, защото имах огромно желание за футбол. Бях попаднал на Фейсбук пост, в който се търсеше вратар и реших да се включа. Играх за предшественика на Пират – ФК Цикура. Момчетата ме харесаха и започнах да пазя за постоянно в този отбор.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Ние сме от непретенциозните отбори, които играят повече за футбола, отколкото за класирането. Винаги има шеги и закачки, независимо от резултата. Все пак най-важното е да се събираме и да се забавляваме на терена.


– Как се насочи към вратарския пост, не ти ли се е искало да си полеви играч?
– Всъщност, като се замислих и преди Атлетик бях тренирал в един отбор и там играех като халф, но честно казано играех със страх и не ми се получаваше нищо. Постепенно се преориентирах към вратарския пост и ако имам място на терена, то е там. Понякога обаче в мачовете на Пиратите ми се иска да изляза напред и да вкарвам. Струва ми се лесно, гледайки го отзад. А то не е. Трябва ти много въздух да тичаш през целия мач. Затова уважавам борбеността и играта на моите колеги пред мен. И знам че въпреки незадоволителните резултати, те се раздават.
– Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Нашият отбор е съставен от неопределен брой играчи. Интернационален състав сме. За съжаление ядрото на тима е съставено от трима-четирима и ми се иска това да се промени. Не изпъкваме с индивидуалности и вярвам, че колективът ни е бил ключът към малкото ни успехи.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Както казах по-горе от Фейсбук пост. После ми казаха, че мога да се гледам в Youtube и аз просто се запалих. Сега не виждам вече как седмицата ми може да мине без SPL.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?


Мисля си, че това е най-добрата лига, в която съм играл. Смятам, че всичко е организирано много добре. Вие, организаторите се справяте чудесно с лигата, а и сте готини и точни като хора, което също е много важно. Поздравления на целия ви екип. Не знам как може да се подобри…. може би това ниво трябва да бъде запазено. Може примерно да включите рубрика спасяване на месеца.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– В 90% от мачовете, в които съм играл е имало феърплей. Част от футбола са по-грубите единоборства и е нормално да се случват инциденти, породени от нерви и сблъсъци, но радващото е, че това не е тенденция. Повечето отбори са съставени от готини момчета, които идват да играят футбол и да се забавляват, а това е целта на тази лига нали така?
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Съдийството е на доста високо ниво. Винаги ги поздравявам, дори и да сбъркат. Те са хора като нас и се стараят да са коректни и справедливи в отсъжданията си. Бих отличил Христо Пейнов.
– Как избрахте името на отбора?
– Името на отбора е избрано от нашия топ халф Димитър Бояджиев. Но аз се надявам да припознаем друго име и да си го сменим скоро.


– Нашия шеговит въпрос. Среща с жена или мач в SPL?
– Бих довел момичето да гледа, въпреки че
е рядкост жена да харесва футбол, пък и да разбира… вече е лукс. Но ще я доведа, ще ме погледа и ще се влюби и после ще и обърна внимание. Пък и се борим за своето оцеляване в лигата. Няма как да пропускам мачове.
– Пожелай нещо на феновете.
– Пожелавам на целия ви екип да сте все така готини, усмихнати и всеотдайни и да не спирате да правите, това което обичате. На феновете и на другите отбори – да се пазят от контузии, да се забавляват и да не поставят победата на първото място.

Записа Даниел Васев