На Фокус, Георги Братованов: Поне ми остана време да си подредя стаята

Един от най-приятно представящите се отбори от началото на сезона в SPL2 е тимът на АФК Бастун. Тимът е в подножието на върха и определено радва окото с представянето си в двубоите. Сега, когато за съжаление няма как да има мачове от SPL, потърсихме мениджърът на тима Георги Братованов.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравейте, казвам се Георги. Роден съм в град Омуртаг, живея в София от както започнах моето гимназиално обучение в Първа английска езикова гимназия. Наскоро защитих дипломната си работа в Университета по архитектура строителство и геодезия и завърших моето студентско образование като строителен инженер. През свобнодното си време обичам да гледам предавания за история или да чета книги на тази тема.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– Честно казано как съм се запалил не мога да си спомня понеже сякаш винаги съм я харесвал тази игра. Помня, че в детските си години постоянно се събирахме с децата от съседните блокове и играехме футбол на всевъзможни места, стига терена да е що годе равен. Помня, че за да направим вратите често слагахме малко по-големи камъни, а някой път и якетата си. Важното беше да има два малко по-големи предмета, които да определят размерите за една врата.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Започнах да тренирам по-сериозно футбол в първи клас към местния отбор в Омуртаг. На едно областно първенство, когато бях пети клас ме избраха за най-добър нападател в област Търговище и получих покана от треньорите на областния отбор на Светкавица Търговище да започна да уча в местното спортно училище. В действителност юношеските генерации на Светкавица по това време бяха доста добре развити и успяваха да се конкурират дори с грандовете. Пред мен стоеше дилемата да се насоча към спорта или да се концентрирам въру образованието. В крайна сметка останах в отбора на Омуртаг до седми клас, след който започнах да уча в София. Докато бях в гимназията имам два периода в школите на Септември и Раковски, но те бяха по-скоро за да играя футбол на някакво малко по-високо ниво от кварталното, от колкото да ставам професионален футболист. Вече в университета бях също част от футболния отбор, с който на голям терен не записахме значителни успехи, но за сметка на това на летните университетски игри сме двукратни шампиони и четирикратни финалисти по плажен футбол.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Имам три любими отбора. В България съм от Левски, най-вероятно защото и баща ми и дядо ми са от Левски. Другите ми два отбора са Челси и Реал Мадрид. От Челси съм понеже си спомням, че първият ми футболен екип беше на Лампард. От Реал станах докато гледах репортажи от испанското първенство и ме грабнаха с начина си на игра. Все пак тогава бяха годините на първото галактико.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– В SPL се чувствам много добре. Организацията ми харесва и е на много високо ниво. Това беше и причината да изберем да се запишем в лигата. Честно казано аз съм играл и преди време в лигата, докато беше още на балона до метростанция Джеймс Баучър, като тогава играех в някои от мачовете на Тегавите, където имам и доста приятели.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Главната цел е да се издигнем в нивото, което е над нашето. В зависимост от възможностите ще се борим разбира се и за първото място в групата.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Предвид факта, че сме нов отбор, а сезонът все още не е навлязъл в решителната си фаза, се надявам незабравимият момент да е запазен за края на сезона. До сега иначе имам много добри такива.

– Каква причината отборът да носи това име?

– Ами в интерес на истината идеята за отбор дойде в началото на шега с част от момчетата. Чудихме се как да го кръстим и решихме да се спрем на обръщение характерно за футболните среди, а имено „ей голям си бастун“, „тези са големи бастуни“. Все пак отбора е в единствено число и решихме да го кръстим АФК Бастун.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Като за начало си подредих стаята. Ами заниманията не са кой знае колко много, разбира се следя ситуацията в страната и света. Сега има повече време за четене и гледане на филми.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Пожелавам им да са здрави и скоро да се завърнем към обичайния график на мачовете от SPL.