„На Фокус“, Ели Гороломова: Дядо ми ме запали по футбола

Преди да започна да снимам колекционирах апарати, разкри чаровната фотографка

В седмицата след големите Християнски празници в нашата рубрика „На фокус“ ще ви представим един човек, който е на почти всички мачове в лигата. Човекът, който винаги е в бек граунда с фотоапарат в ръце. Жената със апарата, отговорна за страхотните снимки, които са облика на лигата, а именно нашата колежка Ели Гороломова.

– Представи се за тези които все още не те познават?
– Здравейте на всички, казвам се Елени Гогова и съм на 27 години.
– С какво се занимаваш когато не си около терена?
– Извън лигата работя и уча.
– Как се запали по фотографията?
– Има един стар лаф, че който не може да рисува – снима. Проявявам интерес към всички изкуства, но най-присърце ми е фотографията. Бях впечатлена от черно-бялата фотография и реших като начало да колекционирам фотоапарати И малко, по-малко, започнах да се вдъхновявам и да проявявам желание да се науча и да снимам. Снимах около 2 години на лента, докато един ден не реших, че не ми стига снимането само и се записах на курс по фотография, за да мога да се науча да проявявам и копирам сама снимки, след което си направих лаборатория и през свободното време не излизах от нея.


– Какво те накара да грабнеш апарата?
– Единственото, за което се сещам е как непрекъснато около мен се повтаряше: „Трябва да се занимаваш с фотография. Може би това ме мотивира, защото бях щастлива, че хората се радват на това, което правя и всъщност тяхната подкрепа ме накара да грабна апарата и да не го пусна.
– Какво търсиш в една снимка, за да е перфектна?
– Според мен една снимка, за да е перфектна, трява да има съдържание. Без значение, какво снимаш – трябва да има вложен смисъл.
– Снимките свързани със спорта са доста различни заради динамиката в тях. Какво се опитваш да уловиш на преден план?
– Най-напред гледам да се фокусирам върху топката и кой я владее. Футболът е емоционална игра и точно заради това любимата ми част от снимането е следенето на играчите и изразяването на емоциите им.
– Как попадна в SPL?
– Мариян Андреев, който играе в лигата ме предложи като фотограф.
– Харесва ли ти работата в SPL?
– Да, харесва ми. Обичам да снимам, а вие ми давате тази възможност, за което съм ви благодарна.
– Чисто организационно как ти се вижда лигата.
– Организацията е на ниво. Любовта към това, което правите и старанието ви се вижда.


– Ти си на всеки мач, а следиш ли самата надпревара вълнува ли те класиране и другите неща. Имаш ли любим отбор в лигата?
– Когато дойдох, имах съвсем бегла представа за футбола, абе общо взето нищо не разбирах. В течение на времето, започна да ми става много интересно и поради тази причина започнах да следя мачовете. Това го разбрах, след като ми се налагаше да не идвам няколко пъти и при първа възможност отварях да видя резултатите от мачовете. Работата ми е да следя играчите и да се опитам да намеря най-добрия момент в който да ги заснема, а за да се получава се налага да опознавам всеки отбор, който снимам. Във всички отбори виждам качества, които ми допадат и затова и всички са ми любими.
– А извън лигата имаш ли любим отбор в българската и европейския футбол следиш ли нещата там?
– Понеже дядо ми е бил вратар и той много обичаше футбола, заради него винаги съм проявявала интерес, но дотам. Заради него съм и от Левски. Докато живеех на Герена ходех и на мачове. Вече не ходя, нито пък следя, малко е изкривен българския футбол. Ако трябва да бъда честна, много по-интересни са ми мачовете в лигата.


– Разкажи ни няколко думи за дядо ти.
– Дядо ми е Деян Гороломов. Бил е вратар в Черно море, Септември и Етър Велико Търново. Както през сезон 1957 година е трансфериран в Левски за малко, но там не имал официален мач – след което го взимат в Черно море.
– Пожелай нещо на феновете.
– Пожелавам им да се все така отдадени на спорта и най-важното да се забавляват.

Записа Даниел Васев