На Фокус, Драго Константинов: В свободното си време забивам с група „Еталон“

Драгомир Константинов е играч, който оставя сърцето и душата си на терена, независимо от резултата и развитието на мача. През годините той е изпитал радост и тъга по терените на SPL, но емоциите определено го правят по-силен. Тимът му Златните момчета също. Ето какво смята той за ситуацията в лигата, а и какво е интересно около него.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравейте на всички! Казвам се Драгомир Костантинов и съм от София, на 26 години, капитан и мениджър на „Златните Момчета“. Работя като финансов анализатор в чуждестранна компания, а в свободното си време обичам да практикувам различни спортове (футбол, баскетбол, тенис на маса, американски футбол и т.н.). Също така съм музикант и от повече от 10 години свиря на китара, а от 8 съм член на българската рок група „Еталон“.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– По футбол се запалих по време на Световното Първенство в Япония и Южна Корея през лятото на 2002 година. Един от първите мачове, които си спомням ясно, е този между Англия и Бразилия на ¼ финалите на турнира – симпатизирах на англичаните, но за съжаление отпаднаха след груба грешка на Дейвид Сиймън. Първите ми любими футболисти бяха Дейвид Бекъм и легендарния немски вратар Оливър Кан. Цяло лято играех футбол с приятели всеки ден и разбрах, че това се превръща в огромна страст за мен.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Пробвах се, но за съжаление вече беше твърде късно – бях на 10 години, а връстниците ми тренираха от много по-малки от мен. Освен това нямах никакви връзки, което, както знаем, за съжаление е огромен проблем в родния ни футбол. Нямаш ли пари и връзки, може би наистина трябва да си най-добрия, за да пробиеш, а дори и тогава не е сигурно – имам удоволствието да познавам и да играя със страхотни таланти, които днес трябваше да гледаме по телевизията, но разни алчни „треньори“ им искаха огромни суми пари за да бъдат титуляри дори като деца. Както и да е, остана си несбъднатата ми мечта.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Любимият ми български отбор е „Левски“, наследил съм го от семейството си. Изключително съм горд от всички левскари и от синята публика, която без съмнение е най-великата в България – ситуацията в последните месеци го доказа за пореден път. Като цяло обаче се разочаровах от българския футбол преди десетина години и вече рядко гледам родни мачове – нивото е покъртително слабо. Преди това обаче ходех с голямо удоволствие и тръпка на мачове на „Герена“. Любимият ми международен отбор пък е „Ювентус“. Когато започна първият клубен сезон след световното първенство през 2002 година и за пръв път гледах Ювентус с легендите Дел Пиеро, Недвед, Буфон и Трезеге в състава, просто бях омагьосан. Мисля, че има огромна доза истина в думите на Денис Бергкамп, който казва, че когато си избираш любимият отбор, не го правиш заради историята, трофеите или моментната му форма. Правиш го, защото намираш частица от себе си в този отбор и чувстваш, че принадлежиш към него. Така се случи и с мен тогава – изборът си беше само мой, така си остана, така ще бъде и завинаги.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– В SPL като цяло всичко е на високо ниво, организацията, правилата, сайта. Смятам, че лигата е страхотна! Единственият недостатък са агресивните играчи, които понякога наистина могат да развалят цял мач, както и липсата на VAR, хаха! Шегата настрана – смятам, че мерките срещу истински грубите играчи, както и срещу тези, търсещи саморазправа на терена, трябва да бъдат в пъти по-сурови, за да може да се играе футбол с удоволствие.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Да бъдем по-постоянни, да играем като отбор, да се раздаваме и забавляваме на терена. Също така всички очакваме с огромно нетърпение нашия голмайстор Сашо Рангелов да се възстанови от тежката си контузия и да се завърне в игра, което коренно ще промени играта и резултатите ни.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Натрупах доста незабравими моменти в SPL, така че ще ми е трудно да избера само един. Най-незабравимият обаче може би е когато с бившия ни отбор, Красно Село, станахме шампиони в първия сезон на лигата. Искам да използвам възможността за да поздравя бившите си съотборници. Когато за пръв път изведох „Златните Момчета“ като капитан на терена, също беше изключително емоционален и незабравим момент. Сигурен съм, че с момчетата сме се запътили в правилната посока и съм изключително ентусиазиран за бъдещето ни като отбор. Смятам, че тепърва ни предстоят още много незабравими моменти заедно.

– Каква е причината отборът да носи това име?

– Хахаха, страхотен въпрос. Името на отборът тръгна малко на шега от един плейлист в канала ми в Ютюб, който пък е кръстен на една забавна българска песен… много време го мислихме и накрая просто така дойде. Златните Момчета, отбора за милиони – не звучи зле, хахаха. Също така се припокрива и с прозвището, дадено на българските национали след подвигът им на Световното Първенство в САЩ през 1994 г.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Основно работя от вкъщи, но прекарвам време и с приятелката си, свиря на любимата си китара, опитвам се да намирам варианти и за спортуване навън, за да поддържам някаква форма. Тенис на маса, малко футбол… но не повече от двама човека заради моментната ситуация.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Пожелавам на всички, свързани с лигата, да бъдат здрави и търпеливи, а на всички момчета, които минават през някаква контузия, като част от съотборниците ми – да използват периода за качествено възстановяване. Също така ни желая на всички извънредната ситуация да приключи възможно най-скоро, за да можем да правим заедно това, което обичаме – да играем футбол.