„На Фокус“, Доктора: Бридж и кубински пури създадоха името Джентълмените

Ивайло Методиев се е научил на футбол само с топка и четири павета за греди

Скъпи приятели, тази седмица дойде време да ви представим един от най-колоритните играчи в SPL. Участник още от самото създаване на SPL, душата на ФК Джентълмените Ивайло Методиев винаги е бил интересен за наблюдаване, а и за събеседване. Ето какво отговори той на нашите въпроси.
 
– Представи се с няколко думи? С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
– 3дравейте, казвам се Ивайло Методиев, на 52 години съм, първо поколение софиянец съм. Лекар по дентална медицина съм или както е популярно – зъболекар, от там и прякорът ми – Доктора. Лекувам зъбите и на повечето момчета от отбора и за това са респектирани и не ми противоречат на игрището. Това е шега, разбира се.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с любимия спорт?
– По футбола не съм се запалил, така съм се родил. От както се помня топката винаги я е имало около мен. Като деца, когато строяха естакадата на 4-ти километър и преди да я пуснат в експлоатация редовно играехме мач по нощите, асфалтът беше мек и гладък, а и имаше осветление. Трябваха ни само четири павета и топка. Иначе на стари години се запалих по шосейното колоездене, това е другата ми страст. Даже вече се чудя, кое ми доставя по голямо удоволствие, футболът или колелото.
– Кой е любимият ти отбор на българската сцена. А на европейската и световна и защо точно този или тези клубове си избрал?
– Има само един отбор на света и това е Левски София. Нищо не може да се сравни с това да отидеш с приятели на стадиона и да подкрепиш любимия отбор, който и да е той. Никога не съм могъл да разбера хора, които не гледат футбол и нямат любим отбор. Иначе харесвам различни тимове. Те се менят във времето. Например като дете за мен извънземни отбори бяха Аякс, от ерата на Кройф и Неескенс и националните отбори на Бразилия и Аржентина. Доктор Сократес бе мой кумир, Пеле, Гаринча, Зико, Фалкао, Марио Кемпес и Даниел Пасарела също така, Бекенбауер, Джентиле и още много, много други от далечното и по-близко минало. Не като сега.
– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени?
– Роналдо и Меси, а на другата година – Меси и Роналдо, но скоро те ще слязат от голямата сцена и ще е ми е интересно, какво ще ни наложат големите спонсори. Щастлив съм, че съм израсъл във времето, когато футболът беше дълги коси и къси шорти.
– Разкажи ни пробвал ли си с на професионалната сцена някога. Кажи и няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление.
– Никога не съм играл футбол професионално, аматьор до мозъка на костите съм. За българското първенство няма какво да кажа, самата схема на провеждане е идиотска, пълна девалвация дори на „Вечното дерби“. Но страстта е по-силна от реалността и продължаваме да вярваме, че нещата ще се променят и все още ходим по мачове. Нивото на националния отбор за съжаление е още по отчайващо.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор? – Как избрахте името на отбора? Разкажи ни интересна случка свързана с него?
– През 2014-та година се роди идеята да сформираме отбор с момчетата, с които ритаме за удоволствие. Основен двигател на идеята беше и е нашият капитан Асен Йочев. Името дойде от само себе си. Бяхме се събрали на партия бридж, отпивайки от отлежалия дванайсетгодишен малц и през синкавата мъгла от дима на кубинските пури, Асен обяви анонса си с думите “Джентълмени, днес пика е моят цвят“. По-късно вечерта, когато бяхме сменили темата на футбол, сещайки се за неговите думи и избрахме името и цвета на нашият отбор. Започнахме в една друга лига, МФЛ мисля, че се казваше, та там имаме една интересна случка с едно отборче, „Отбор на надеждата“ се казваше. Не бяхме чували за него, някой каза „това са момчета бездомни“, тренирали на световно да ходят и т.н. Излизат те на терена, направо деца, поглеждаме ги с насмешка и си казваме лесен мач. Та тея момчета ни скриха топката, счупиха ни кръста и ни се извиниха накрая. Те в последствие ходиха на световното за бездомни и завършиха шести мисля.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба? Доволен ли си от представянето на тима този сезон? Според теб кой е най-полезен на състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Бойният дух се подържа на терена, в барове и кръчми. Когато сме заедно е весело и приятно, това е най важното. За съжаление този сезон се представихме по слабо от очакваното, за съжаление част от титулярите отсъстваха по различни причини и това неминуемо се отрази на качеството на играта ни. Но нашата основна сила е отборният дух и се опитахме да компенсираме слабостите ни със себераздаване и максимална концентрация, но не винаги ни се получаваше.
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата? Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб? Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– В SPL сме от самото начало. Нашият капитан спомена за една нова лига, едни приятни точни момчета я организирали, нямало да е като другите, ще се държи най-вече на феърплея и най-важно ще е удоволствието от играта. Казахме си: това е нашето място и се записахме. В първите два сезона беше така, отборите бяха горе долу равностойни. Получаваха се приятни мачлета без много нерви и тежки контузии. Последният сезон след разделянето на нива на SPL забелязах, някой нови отбори, който играят с много хъс и нерви. Именно за това играем и в второто ниво, където е по-спокойно. Случва се и при нас да прехвърчат искри, но това е футбол все пак. Проблемът е само, че като се похвалим, че ритаме в една аматьорска лига пред приятелите и те се шегуват, ама вие сте в третото ниво, явно сте слабаци.
– Какво мислиш за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Съдийството не коментирам. Има съдии, с който сме спокойни, като ни свирят, приятни момчета, с който сме в чудесни отношения и се стремим да се съобразяваме максимално с решенията им. Има някои, на които не помня дори имената. Мисля, че нивото е много добро все пак.
– Кой е най-незабравимият момент в SPL?
– Незабравим за мен ще остане мига когато вкарах един страхотен гол, първия ми в лигата, навръх петдесетгодишния ми юбилей.
– Пожелай нещо на феновете.
– Пожелавам на всички, най вече здраве и спортно дълголетие и весело лято!

Записа Димитър Пенев