„На Фокус“, Димитър Ранджев: Казваха ми „детето на вятъра“

Бием ли, духът е на високо ниво, разкри капитанът на Отборчето

Тази седмица в рубриката на „На Фокус“ ни гостува един истински лидер. Той е фитилът на „червения динамит“ в SPL, лидерът и капитан на Отборчето – Димитър Ранджев.

– Представи се Как се казваш от къде си?
– Казва се Димитър Ранджев. Роден съм в София, капитан съм на Отборчето.
– С какво се занимаваш, когато не си на зеления килим?
– В момента нося доста дини под една мишница. Ангажиран съм почти непрекъснато. Но най-много съм горд от това, че в момента тренирам малки деца на футбол. С един приятел помагаме на младите да научат тази велика игра.
– Как се запали по футбола? Разкажи ни и някоя интересна случка от детството ти свързана с него.
– Баща ми е бивш футболист. Може би от там дойде страстта. Гледах го много често как играе и се вдъхнових. Когато бях малък, приятелите ми казваха „детето на вятъра“. Когато започнах да тренирам организирано футбол, треньорът ми измисли и друг прякор – „белачката“.
– Кой е любимия ти отбор на родната сцената. А на Европейската и световна?
– От малък съм привърженик на ЦСКА. Иначе в световен мащаб най-много харесва Барселона. Играта им е страхотна, дори извънземна. В момента симпатизирам на Бразилия. Надявам се те да спечелят предстоящото световно първенство. Със сигурност са един от фаворите. Все пак имат играчи като Неймар и Фелипе Коутиньо.


– Твоя идол е? Защо точно той? Какви качества притежава, за да те плени играта му?
– Имам един идол. Това е невероятният Роналдиньо, който преди няколко дни обяви официално края на футболната си кариера. Бих го определил с една дума – „магьосник“. Той може да прави нещо с топката, които за мен никой друг не би могъл. Талантът му е огромен.
– Разкажи ни пробвал ли си се на профи сцената някога. Ако да, защо се отказа? Кажи няколко думи за българския футбол в момента, твоето впечатление?
– Както споменах. Започнах от малко дете с тренировките. Стигнах до юношеските формации. Но след това нещо се случи и загубих интерес. А когато човек няма интерес да прави нещо, няма смисъл да се насилва. В момента българският футбол хич не е на добро ниво. Има само един клуб, в който нещата се развиват и то си личи. Ясно е на всички за кой говоря. Останалите отбори като че са спрели във времето. За съжаление няма и изгледи скоро нещата да се променят.
– Как се събрахте с момчетата от твоя отбор?Разкажи ни интересна случка свързана с тима?
– Нещата се случиха постепенно. С някои младежи сме играли заедно от доста години. С други също се познаваме отдавна, но те се присъединиха по-късно.
– Как поддържате духа в отбора преди мач, след победа и загуба?
– Предимно се шегуваме много помежду ни, при победа е положението е просто цирк. Но при загуба, особено ако е от по-слаб от нас отбор, или ние сами сме си виновни за поражението, ситуацията е направо без коментар (смее се).


– Къде се чувстваш най-добре като позиция на игра в отбора?
– В Центъра. Пред годините съм пробвал какви ли не позиции, но там се чувствам най-комфортно.
– Според теб кой е най-полезен в състава със своята игра? Би ли отличил някой или не залагате на индивидуалността, а на колектива?
– Аз, знаете (смее се)!
– Как попаднахте в SPL? От къде чухте за лигата?
– Организаторът ни препоръча и ние се записахме.
– Харесва ли начина на организиране и структуриране на самата лига? Какво може да се подобри според теб?
– Да харесва ми, има интересни мачове. Но не мога да дам препоръки. Само понякога се случва така, че има мачове, в които момчетата преди това си лягат.
– Какво мислите за феърплея като цяло и неговото ниво в лигата?
– Сравнително добро.


– Какво смятате за съдийството в лигата и до колко реферът ви респектира в една футболна среща?
– Честно казано на моменти е скандално.
– Как избрахте името на отбора?
– Всичко стана на шега. Сами може да разберете какви хора сме, само по името ни.
– Нашият шеговит въпрос. Среща с жена или мач в SPL.
– Относително е.

Записаха Даниел Васев, Ангел Тошев