На Фокус, Бошко: Бях на световно по джаги, Джентълмените сме по-добри на маса

ФК Джентълмените е любим отбор на всички в SPL. Тимът на Асен Йочев винаги е бил приятен опонент за игра, който винаги ще даде отпор. Нещо повече, тимът е от самото начало в SPL и е видял какво ли не. Един от константните играчи пък е Богомил Ангелов. Дойде ред и той да разкаже за себе си.

– Здравей, представи се с няколко думи, от къде си, с какво се занимаваш в свободното си време?

– Здравей, казвам се Богомил Ангелов, но повечето приятели ми викат Бошко. На 32 години съм, роден и израснал в София. В свободното си време обичам да спортувам, да излизам с приятели, което поради настоящата ситуация, за жалост, е меко казано затруднено. Но пък периодът съвпадна с друго важно занимание, което за момента поглъща по-голямата част от времето ми – грижите за моя син, Борислав, който наскоро навърши 3 месеца.

– Как се запали по футбола, разкажи някоя интересна случка от детството ти свързана с любимата игра?

– Откакто се помня съм запален по футбол. Като дете излизах почти всеки ден да ритам пред блока. Имам и брат с 10 години по-голям от мен, който също е силно зарибен футболен фен и ме пускаше понякога да играя с батковците. Следната случка се е запечатала в съзнанието ми. Бях на около 8 години и брат ми за пръв път ме взе да играя с него на игрището зад блока (Бяха неравен брой и им трябваше вратар, не за друго). Брат ми ме надъхваше и ми каза – „Ще се справиш, ти си железен!“. Толкова  бях амбициран и притеснен, че когато едното момче изстреля топката към мен, единствено си повтарях „Железен си, ще я спасиш!“. Не помръднах, съответно топката ме удари право в лицето и ми разкървави носа. Но пък спасих гол.

– Пробвал ли си се на професионално ниво, защо не потръгнаха нещата?

– Не съм се пробвал, родителите ми не искаха и дума да става за това. Те са бивши спортисти и не искаха да си причинявам техните травми. Като студент в Германия се записах в отбор от селските лиги и там поиграх малко, както и бях в отбора на университета по футзал, но дотам. На друг футбол стигнах по-високо ниво – този на маса или така наречените джаги. Играх на световното с националния отбор на България през 2008 г. в Щутгарт, а и на доста международни турнири. Капитанът ни, Асен, ще потвърди – нашият отбор е по-добър на маса.

– Кой е любимият ти отбор, български и международен и защо?

– Идвам от семейство на поколения левскари и за мен друг отбор в България няма. Имам и прадядо играл в Левски – Георги Пачеджиев. За съжаление в съзнателния ми живот не го помня. На международно ниво съм фен на Барселона и Ливърпул. И двата отбора играят извънземен футбол.

– Как се чувстваш в SPL, какви са предимствата и недостатъците?

– Харесвам лигата. SPL се разрасна и напредна доста в последните години. Тук се записаха много млади, стойностни отбори, в които играят (бивши) младежи на Левски, Славия и др., а и се привлече вниманието на известни футболисти от миналото, като Благой Георгиев. Не знам в друга лига да се обръща толкова много внимание на феърплея и това е най-голямото и предимство според мен. За недостатъци… не мога да се сетя.

– Какви са целите във вашия отбор за този сезон?

– Ние сме от самото начало в лигата, но всяка година конкуренцията става все по-голяма и съответно ни става по-трудно и по-трудно. Остаряваме, а пък другите отбори са съставени от 20-годишни момчета. Но в последно време привлякохме няколко стойностни млади джентълмени, с които си паснахме, отборът взе глътка свеж въздух. Целта ни е да играем мач за мач, да побеждаваме и да вървим нагоре, както като екип, така и индивидуално.

– Кой е най-незабравимият ти момент в Sofia Premier League?

– Трудно ми е да кажа. Може би преди няколко години, когато бяхме на крачка от медалите, но в директен сблъсък съдията взе грешно решение (според мен) при 2:3 в полза на другия отбор,  като не изгони вратаря за умишлена игра с ръка извън пеналта.

– Каква причината отборът да носи това име?

– Причината е в нашия капитан и сърце на отбора, джентълмен и краен привърженик на феърплея – Асен Георгиев Йочев… и партия покер. Но за нея питайте него. Философията, която той, а и всички в отбора споделяме, е да сме джентълмени на и извън зеления терен.

– Предвид извънредната ситуация, какви занимания си намираш у дома по цял ден?

– Главно се занимавам със сина и жена ми, като се опитвам да наваксам и с покъщна работа. Ако остане време, да поцъкам и малко Football Manager.

– Какво ще пожелаеш на всички свързани с лигата?

– Най-вече пожелавам всички да са живи и здрави, да се запасят с търпение и да се видим скоро на игрището.