Иван и Страцимир: Пазете се от Волтрон

Яхния и Купа на конфедерациите сприятелила звездите на „супергероите“

Тази седмица в нашата рубрика „На Фокус“ ни гостуват не един, а двама играчи. Това е така, защото те винаги вървят в комплект, както в живота, така и на футболното поле. За нас е чест да ви представим безстрашния страж Страцимир Стайков и неуловимия нападател Иван Комитов. И тъй като футболът никога не им стига, освен, че се подвизават за АФК Волтрон в SPL1, то от този сезон двамата са неизменна част и от АФК Чуковете в SPL.

– Здравейте, момчета.
– Иван Комитов: Здравейте!
– Страцимир Стайков: Здравейте, фенове на SPL!
– Представете се като за начало за тези, които не ви познават вече.
– ИК: Казвам се Иван Комитов, на 20 години съм, от град Петрич съм и живея в София от 7 години.
– СС: Казвам се Страцимир Стайков, на 20 г. . Роден съм в Троян, но живея в София от 8 години.
– С какво се занимавате когато не сте на терена?
– ИК: Имаме собствен бизнес – търговска фирма в тежката индустрия. Моята работа е комуникация с чужбина и обработване на оферти и предоставянето им на крайния клиент.
– СС: Работя в болница на регистратурата, ходя на университет и много често през седмицата вечер.
– Преди да започнем за футбола и за лигата, ми разкажете за вашето приятелство. Вие сте неразделни освен на терена и извън него как се зароди такава силна дружба?
– ИК: Ами, започнахме да ставаме приятели малко по-малко. Страцимир беше аутсайдер в училище, признай си. И с Мариян, който е другият ни най-близък приятел го викахме, защото имахме нужда от вратар, а бяхме обсебени от идеята да спечелим футболния турнир в училище. След като почнахме да ритаме всеки ден заедно, лека-полека започнахме да излизаме и извън терена, като помня, първият път, в който отидохме някъде заедно, беше у апартамента на Страцимир, да гледаме купата на конфедерациите през 2013 година. Испания би Италия с дузпи.
– СС: Бяхме в един випуск в НГДЕК. Станахме приятели в 10-ти клас. Бях аутсайдер, но после започнах да ритам с Иван и компанията. А за въпросния мач на конфедерациите, тогава бях на направил яхния и Иван не пожела да я опита.
– ИК: Определено приличаше на храна за кокошки тази яхния.


– От къде се зароди любовта ви към футбола? Разкажете ни за най-ранните си спомени.
– ИК: Аз като малък изобщо не харесвах футбол и помня, че молех баща ми да сменя канала на телевизора, когато даваха мач. А в училище предпочитах да тичам след момичетата и да играя народна топка. За пръв път започнах да гледам футбол на Евро 2004, а да играя около 2 години по-късно. Минах през младежките формации на Беласица (Петрич) и от тогава не съм спирал да играя на различни нива.
– СС: Ами спомням си, че за пръв път стъпих на зеления килим, когато дядо ми ме заведе на стадиона в Троян. Той е бивш футболист от местния отбор. Тогава и ме записа да тренирам. Но активно започнах да се занимавам с играта в 8-и клас в училище.
– Иване, разкажи ни за периода ти в Беласица? А Страцимире, дядо ти къде е играл?
– ИК: Ами, преди да заиграя в Беласица, ритах в отбора на родното ми село – Коларово. Постоянно имахме мачове с другите села в областта и идваха да ни гледат хора от Беласица. Харесаха мен и братовчед ми и заедно отидохме да играем в Беласица, там играх 2 години, ходихме и на международен турнир в Македония, но няколко контузии, включително и счупен крак ме спряха от това да играя футбол по-сериозно.
– СС: Бил е футболист в отбора на Чавдар Троян през 60-те и 70-те години. Но единствено и само там, а отборът е играел в тогавашната Б група. Разказвал ми е как на мачове с Левски, ЦСКА, Етър и Берое се е събирал целият ловешки регион.
– Добре, а кои са вашите идоли в играта на кого подражавате?
– ИК: Не съм се замислял дали имам наистина идол във футболната игра, както и някого, на когото да подражавам. Любимият ми футболист определено е Франк Лампард, който за мен беше истинският лидер на Челси, на които съм фен. Като добавка за Страцимир съм почти сигурен, че мога да отгатна, като определно подражава като стил на игра на Лилчо Аросв – и двамата са патентовали падането на земята, 3 секунди, след като топката посети мрежата им.
– СС: Аз винаги съм играл на врата. Идолът ми е Оливър Кан. Той винаги е бил от по-тежко играещите вратари. Разбира се, никога няма да бъда като него, но се опитвам да подражавам. А това се вижда и от броят картони, които съм получил в лигата и дузпите отсъдени срещу мен. А като полеви играч, може би ще кажа Роналдо.


– Разкажете ни за позициите на които играете и защо избрахте точно тях?
– ИК: Винаги съм се чувствал най-добре като втори защитник, знаейки, че имам човек зад себе си. Обичам да изнасям топката и да имам избора от това да подам или да тръгвам на самостоятелен пробив, въпреки това, във всяка лига, в която съм играл, играя като типична 9-ка.
– СС: Избрах вратарския пост, защото от малък при мен важи правилото „Най-дебелият е на врата“.
– На кои отбори сте фенове, както в световния футбол така и на национално ниво?
– ИК: Има много отбори, които харесвам, но мога да се определя като истински фен само на Челси. В България винаги съм предпочитал Левски пред ЦСКА, но никога не съм бил запален фен.
– СС: В България – Левски. Чуждестранни – Байерн, Ювентус и Ливърпул.
– Какво ви е мнението за нивото на българския футбол?
– ИК: Мама ме е учила, ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре си замълчи.
– СС: За мен най-важно е да виждам магията на футбола. А у нас. Аз ще си кажа. Виждам го така: мафия-интереси-мафия.
– Как чухте за SPL?
– ИК: Мен ме повика един близък приятел, който също играе за Волтрон – Деян Василев, след няколко срещи повиках и Страцимир и както се казва – останалото е история.
– СС: Ами беше един януарски снеговит ден на тази година. Иван ми звънна и ме попита дали искам да пазя. Съгласих се. Играхме срещу Джентълмените за Купата на SPL. След това дойдох пак около средата на април месец в края на сезона.


– Кажете нещо за отбора, в който играете. Как се чувствате във Волтрон. Не е най-постоянния в изявите си отбор. Какво е настроението в лагера преди след мач при победа и след загуба?
– ИК: Отборът се стабилизира доста в последните кръгове на миналия сезон и началото на този. Миналата година се разминахме на косъм с малката купа в SPL, въпреки, че имахме ужасна серия в средата на сезона от около 10 мача без победа, а стартирахме новия сезон изключително позитивно с 3 победи от 4 мача. Може би атмосферата може да бъде малко по-добра, имаме пререкания, но си мисля, че това е поради наличието на няколко силни характера в отбора и след още няколко победи всичко ще се изглади.
– СС: Ами не бях особено впечатлен от отбора в първия мач. Но определено, когато станах неизменен титуляр на врата и свикнах с хората в отбора се почувствах доста приятно. Сприятелих се непознатите, започнахме да се разбираме. Така дойде и края на сезона, който смятам завърши добре за Волтрон, въпреки че изпуснахме малката купа в SPL и то заради мои грешки и слабости, които се постарах да изчистя за новия сезон. А смятам, че тази година имаме огромен шанс за топ 3 на SPL1 след силния старт на сезона.
– Разкажете за интересната ситуация на онзи мач с капитанската лента. Как и защо бе свалена от единия и дадена на другия, какви бяха емоциите и чуствата на двамата?
– ИК: Всичко започна преди началото на сезона. Аз съм бил капитан на всеки отбор, в който съм играл и естествено, желаех да бъда капитан от новия сезон. Страцимир също изяви желание и мениджърът на отбора ни се колебаеше до последно, но след като видях голямото желание у Страцимир, реших да отстъпя и да му предоставя тази възможност. Цялата ситуация беше доста комична, защото след като Страцимир допусна лек гол, след изпълнението на центъра аз вкарах и лентата изведнъж се оказа на моята ръка, но веднага след това я върнах на Страцимир. Приехме цялата ситуация със смях и без лоши чувства.
– СС: Аз незнайно защо си се бях облегнал на гредата и просто си говорех с един от нашите защитници. В последният момент видях идващата към моята врата топка. Така я изпуснах и допуснах нелеп гол. Нашият мениджър дойде и ми я свали веднага таз прослувата лента. Но разбира се всичко е в рамките на шегата и страхотното ни приятелство. Изобщо не може да става на въпрос дори за пререкания за тази лента.
– Какви са целите пред отбора до къде мислите, че ще стигнете, както в първенството, така и за Купата?
– ИК: Лично аз съм убеден, че ще бъдем в топ 3 на SPL1. Отборът има потенциал да спечели лигата, но предполагам, че ще губим точки, преди да се сработим. Купата, поне за мен е второстепенна и още не съм мислил за нея.
– СС: Силно се надявам да изчистим елементарните грешки в защита, които допускаме и получаването на ненужен брой голове във вратата ни. Това ни е нужно. Аз също съм сигурен, че Волтрон ще бъде в топ 3.


– Най запомнящият се мач за Волтрон, в който сте участвали?
– ИК: Аз имам 3 претендента за този приз. 1. Мачът с Axes от миналата година, когато спечелихме със 7:0, Страцимир спаси дузпа и взе играч на мача, а аз отблеязах гол, който по-късно беше гласуван като 3-ти най-красив през сезона. 2. Мачът с Талант 2016, който загубихме с 9:10, след като водехме с 4:0, уцелихме може би 6-7 греди и изпуснахме малката купа заради загубата. Не, на последно място, мачът с Младо Пиво от преди седмица, когато обърнахме от 2:6 на полувремето до 8:6 в наша полза. Духът в отбора беше чудесен след обрата, доминирахме и определено го заслужихме
– СС: За мен това е мачът на Волтрон срещу Axes от 3-я кръг на плейофите миналата година. Никой не очакваше да бием, след предишните ни две загуби. Но ако трябва да съм честен извадих страхотни удари. Направих дузпа, спасих си я. Продължих да съм бетон. В този мач дори играх с изместена капачка на дясното коляно. Накрая бихме със 7:0. Дори бях Man of the match. И да също така, мачът ни срещу Младо пиво от 3-я кръг на таз годишния SPL1. Аз закъснях за мача. На полувремето падахме с 2:6. Но обърнахме за 8:6.
– Какво мислите за феърплея? Знаете, че в SPL много наблягаме на това?
– ИК: Аз няма много да коментирам, защото съм един от най-ританите играчи и често се ядосвам по време на мачовете.
– СС: Голяма част от отборите и в двете лиги са доста приятни за игра, но има и такива, които не винаги, бих казал дори често минават нивата на допустимата грубост.
– Преди SPL пробвали ли сте се в други турнири и имали ли сте успехи?
– ИК: Няколко пъти стигнахме дълбоко в елиминационните фази на Вамбос, но поради една или друга причина нещо ставаше и така и не спечелихме, въпреки че бяхме един от най-доминантните отбори в лигата в продължение на 2 години. В училище спечелихме турнира 2 пъти.
– СС: И при мен е същото – където е той там съм и аз.
– Какво е мнението ви за SPL? На какво ниво е чисто организационно харесва ли ви формата?
– ИК: Лигата е чудесно организирана, организаторите сте приятелски настроени, главно цари приятелска атмосфера между отборите, всичко става по график, всичко е осигурено и точно.
– СС: Форматът е супер. Дава ми възможност да намирам по-често време за спорт. Организаторите са много приятелски настроени към всички играчи и отбори.

– Кой от двамата е по-добър на футбол?
– ИК: Хаха, Иван > Страцимир, ако не ме беше страх от топката, даже и на врата.
– СС: На врата аз. Напред той.
– Нашият закачлив въпрос – мач в SPL или среща с жена?
– ИК: Ами, вълнувам се повече преди мачовете, отколкото преди срещите с жени, така че – мач.
– СС: Мач в SPL, безапелационно.
– Пожелайте нещо на нашите фенове и читатели.
– ИК: Пожелавам им да са щастливи и да продължават да следят или да играят в лигата със същия интерес и хъс.
– СС: На феновете, да продължават да я следят, защото в България не навсякъде се организират подобни мероприятия.
– И последен въпрос, какво ще кажете на съперниците си в лигата?
– ИК: Идваме…
– СС: Да се подготвят за наказателната акция на Волтрон!!!

Записа: Даниел Васев